БОДИБИЛДИНГА – ПОВЕЧЕ ОТ СПОРТ. ЗАПОЗНАЙТЕ СЕ СЪС СУБУЛТУРАТА НА СПОРТА.

СТАТИЯ НОМЕР #104.

Погледнете само снимката…Ех, добрият стар Gold’s Gym , California…

Почти всички известни легенди от тези златни години на спорта са на нея – Лу Фериньо, Братята Менцър, Кен Уолър, Том Плац, Дейв Драпър…само бате Арни го няма, сигурно е бил на снимачната площадка тогава.

Гледайки тази снимка, не ви ли идва да си стегнете куфарите и да заминете за слънчевата Калифорния да тренирате рамо до рамо с днешните легенди , в залата – пантеон на Голд‘с, или пък на Muscle Beach под жаркото слънце?

Лично на мен ми идва точно това да направя. Бидейки запознат в дълбочина със субкултурата на спорта, добре знам че фитнеса/бодибилдинга са нещо повече от безмозъчно вдигане на щанги по час-два на ден , след което филма приключва. Подобно на момчетата от златните години, и аз изживях един силен период с моите спортни другари в края на гимназиалните ми години и в началото на студентските ми такива.

Бодибилдинга в огромната си част днес е мааалко по-различен от бодибилдинга какъвто е бил в Калифорния през 60-те и 70-те. Тогава подобни здрави момчета са били изключително рядко срещани, и които е имал подобна физика автоматично се е считал като част от тяхната гилдия – техен добър приятел. Тези фитнес приятели са били неразделни, и са зародили първата сериозна бодибилдинг/фитнес субкултура, подобно на субкултурните движения на пънкарите, металягите и байкърите. През тези години, в този район, фитнеса е бил празнуван – а не само практикуван. Посетителите на Голд‘с  и на другите вървежни зали в този период са били в огромен % доста развити физически – погледнете само снимката и ми кажете къде сте виждали толкова мощен фитнес антураж за последно. Фитнеса е бил нещо повече за тези хора – това е било движение, било е начин на живот.

За да ви стане ясно точно какво се е случило в онези години – изгледайте филма Помпане на Желязо, или Пъмпинг Айрън (Pumping Iron), включващ повечето от муцуните, които виждате на този легендарен фотос – много от които , за жалост, вече не са между живите.

За разлика от повечето субкултурни фитнес движения зараждащи се в ден днешен, всички трениращи в залата Голд‘с са били като истински братя – работили са заедно, вдигали са купони заедно, ходели са на плаж заедно, тренирали са заедно, ядяли са заедно, живеели са заедно. Това е била една малка бодибилдърска “секта“, която е поставила истинското мейнстрийм начало на цялото това фитнес движение в световен мащаб, което виждаме днес. Щом се сетя за тези момчета и техните животи, правя аналог и с моят живот през златните ми години, когато с една група от спортни другари живяхме по кажи-речи същият начин – въпреки че понякога попушвахме и попийвахме повече отколкото трябваше един млад, начинаещ бодибилдър да попушва и попийва, но да. Не съжалявам за ексесиите през тези златни години, за много от които ще си замълча тук. Имахме си нашите златни моменти, много от които все още се чудя дали са били сън или не, но определено бяхме вкусили от субкултурният аспект на спорта. Особено много ни харесваше факта, когато 10-тина момчета, всичките с физики пръснати от тренировки, излизахме от залата и събирахме погледите на миновачите по улицата, които се удивяваха на резултатите ни. Беше изключително забавно на такава малка възраст да се видоизменяме – беше нещо като един извратен, субкултурен експеримент – животът ни се завъртя покрай този спорт и покрай фитнеса, където направих страшно много приятели , с много от които запазих контактите си и до днес и сме в перфектни отношения. С други не чак толкова, но спомена за тях определено има място в златните архиви в главата ми, така че имам само позитивни чувства към тях, и към времето което прекарахме заедно. Много от спортните другари на Голд‘с напуснаха спорта след тези златни години – други ги напусна живота. Много от тях, включително самият Арнолд, продължават до ден днешен да помпат желязо и да се поддържат в отлична форма за годините си. Нашата субкултурна “сектичка“ се завъртя окончателно около една много готина зала в родния ми град – Флекс Джим (Flex Gym) собственост на двама много готини братя – Емил и Методи. Залата функционира и до днес, въпреки катаклизма който нанесе на сферата Ковид глупостта,  и преди около 2 месеца минах от там за тренировка, което върна благи спомени в сърцето ми от тези велики за мен времена, което ме подтикна да напиша тази статия. В тази зала станахме мъже от момчета, там се научихме на дисциплина, на другарство, на здрава работа. Там изградихме първите си цепки по коремите, предвещаващи плочки. Първите сериозни топчета на бицепсите си. Първите си големи силови рекорди под щангата. Там обръснахме главите си за първи път , там бяхме на първото сериозно състезание спечелено от моят добър приятел Кристиян Стаменов (muskuli.stamenov.net – беше върха за времето си), там за първи път започнахме да получаваме сериозно внимание от страна на момичетата. Там пораснахме. Беше забавно – подобно на легендите в Голд‘с на които подръжавахме, и ние таяхме мечти за евентуални титли, олимпии и трофеи. Когато и да отидеш там, все можеше да срещнеш някой другар, с който да направиш една сериозна тренировка и да се посмеете малко. Беше нашата малка вселена, в която всеки беше цар. Хем се подкрепяхме, хем се надпреварвахме и съревновавахме кой ше стане по-здрав от другия. Винаги излизахме с някакви нови прозрения относно спорта, които бутаха цялата група напред към развитие. Със завършването на гимназията, всеки се разбяга нанякъде – едни да гонят кариера, други да градят семейство, други да учат в университета, други, като мен, заминаха за чужбина да гонят мечтите си. Някои от тях до ден днешен практикуват съшият начин на живот пръснати по света, въпреки че са заляти от изискванията на живота на порасналия човек. За други – като мен, този начин на живот се превърна и в професия, и в едно от основните неща, които все още дава движение на живота ми напред – станах треньор, написах всичко което четете в момента , срещнах се с известни Олимпийци като Кевин Леврони и Дориан Иейтс, дадох примера си и знанието си на хиляди, хиляди хора надолу по редиците…някои от тях пък се отказаха тотално от този начин на живот, поради една или друга причина. Други станаха културисти и спечелиха няколко титли. Един от тях, който наблягаше повече на бойните изкуства пък, ни напусна в мотоциклетна катастрофа преди около година. Други пък го практикуват любителски – от време на време, просто поддържайки общата си физическа активност и здраве. 10 години по-късно, през 2022г., все още се чувам и се виждам с някои от тях, но както казах – разстоянието си казва тежката дума. Не сме си всички в градът както през студентския и гимназиалният живот, въпреки че се случва от време на време да се срещна с някои от тях и да направим по някоя брутална тренировка – ту във фитнеса, ту на лостовете в махалата или в парка. Но съм сигурен в едно – тази фитнес субкултура, подобна на тази зародила се в Голд‘с, беше нещо уникално за градът ни. Ние бяхме първите от нашето поколение и набор, които се захванахме сериозно с този лайфстайл. Чувствахме се част от нещо голямо, и не сме спали по цяла вечер само и само да хванем Олимпията в 6 сутринта, защото в реално време тя се състоеше във Лас Вегас. Беше изключително забавно и безгрижно време, и с ръка на сърцето мога да кажа че това бяха най-хубавите години от живота ми – дори и другарите ми които не практикуват вече спорта, все още точат лиги по него, казвайки че някой ден ще се завърнат. Бяхме изключително бойна и нахъсана група. Кой знае, може някои ден всички да се преустановим в родният ни град, и да започнем да тренираме в планираният от мен фитнес, който ще срине представите на хората относно това каква трябва да бъде една хубава фитнес зала. Убеден съм че ще стане, живот и здраве, но всичко с времето си. Част от тези момчета са следните юнаци:
Димитър Янаков,Никола Чонгов, Янко Парушев, Иван Шингаров,Стилиян Ризов, Лъчезар Георгиев, Александър Донев, Кристиян Стаменов, Кристиян Венетов, Антон Тошев, Александър Саватов, Андон Костов, Ивайло Максимов както и множество момчета с които съм се размазвал предимно в други две вече несъществуващи зали в Сандански и по кварталните лостове – Sandanski Fighting Arena и Силуета – Алан Костов (R.I.P.), Димитър Димитров, Християн Мишинков, Галин Димитров, Георги Гошев, Георги Митов, Йордан Зашев, Никола Присов, Георги Кирянски, Христо Батев, ,Имаше и страшно много други момчета и момичета, с които си бяхме сериозни тренировъчни другари само и единствено в залата, докато в днешно време сме се позабравили. Помня ви всички до един. Вие си знаете кои сте.

С всички тези хора съм имал малко или много сериозни преживявания в сферата и супер яките изтрещяли спомени. С някои от тях пътищата ни се разцепиха, но тези години са оставили сериозен отпечатък върху характерите и съзнанията ни.

Учудващ ли ви е факта, че само от едно просто ходене на фитнес може да се зароди такава мощна бодибилдинг субкултура, която в общи линии , малко или много продължава и до днес? С някои от тези момчета реално сме си делили последният залък, последната бира, последната цигара и последният джойнт. Имахме само един фитнес и едно здраво приятелство – и бяхме щастливи. Подобно на великите години на момчетата в Голд‘с , като Арнолд и Франко – които сутринта са пирували в залата, а следобед са били тухлари по строежите, привечер обикаляйки ресторантите и разорявайки запасите им от месо, а дойде ли вечерта – купонясвайки до зори. Изключително цветен и по-различен начин на живот, от този който водят днешните професионални бодибилдъри…можеби защото културизмът е станал много по-взискателен отколкото през златните години, можеби защото менталната нагласа на хората с годините малко или много се е изменила, можеби заради двете…

Написах тази статия поради няколко причини:

Да ви покажа че фитнеса е повече от място в което отивате да блъскате желязо безцелно, като малоумни. Фитнеса е субкултура. Фитнеса е място с история. Фитнеса е място, на което ако отделите малко повече време и желание , ще се отплати доволно и ще подобри и оцвети всеки един аспект на вашият живот. Написах я и защото осъзнах, че и аз с мойте другари по щанга сме имали нашите моменти. Написах я и поради факта , че от 2 години съм официално треньор. Ковид спъна плана ми да завзема субкултурата в собствения ми град, нещо, което до този момент трябваше да бъде факт. В момента съм собственик на фитнес студио, но голямата ми фитнес зала-мечта продължава да блести на хоризонта, и нямам никакви намерение да се отказвам от тази мечта. Там , в тази бъдеща зала, ще дам на бодибилдинг субкултурата точно това, което винаги и е липсвало – именно една истинска хардкор фитнес зала, която отговаря максимално на изискванията и претенциите дори и на най-сериозният билдър/щангист. Фитнеса е мястото, в което можете да се докоснете до лайфстайла на легенди като Менцър, Шварценегер, Зейн, Колумбу, Нубре и всички други легенди. Фитнеса е мястото в което човек може да заформи най-добрите си доживотни приятели, в което място от момче може да се превърне в мъж. Място, което ще изгради на максимален предел високо ценените качества от сорта на дисциплина, мотивация, отдаденост, жертвоготовност, работоспособност. Фитнеса ще ви научи да визуализирате целите си, да бъдете търпеливи. Фитнеса е една доживотна казарма , която калява характера така както нищо друго. А когато всичко това го правите цялата глутница от гладни за успех вълци – тогава ще почувствате, дори и в малък мащаб, какво е истинско братство, и ще се почувствате наистина непобедими. Както и старите войници обичат да си споделят на маса за отминалите казармени години, така и всеки билдър/щангист най-много обича на маса да сподели спомените си с някой спортен другар.

Запознайте се лично с фитнес субкултурата, дами и господа, като я изпитате лично на плещите си. Това е едно от най-добрите неща , които можете да направите за себеси . Не си пропилявайте времето седейки по кафетата и по пейките, не че това си няма чара. Обаче, както виждате, фитнеса е една съвсем друга вселена. В която всеки може да стане цар, стига да поиска.

След всичките тези години, аз не съм те отказал от това да бъда цар – да бъда собственият си супер-герой, не смятам и да се отказвам. Бъдещето е светло, и стига да е рекъл Бог – ще покажа на всички зараждането на най-великото субкултурно движение в сферата на фитнеса и бодибилдинга.

It’s all just a matter of time.

Мога да ви помогна да станете част от цялата тази индустрия и субкултура – мога да ви изградя перфектните хранителни и тренировъчни режими , с които ще влезете в максимално най-добрата форма на живота си , за максимално бърз период от време. Свържете се с мен чрез формата за контакт в сайта ми, или чрез официалната ми фейсбук страница Body Design, и да започваме. Живота си тече, така че не отлагайте за утре. Днес може да е вашият звезден миг. Не отлагайте.

Да започваме.

Прочетете още…

0 коментара

Подайте коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.