№ 52 – ПОСТИТЕ – РАБОТЯТ ЛИ ПОСТИТЕ? КАКЪВ Е ЕФЕКТЪТ ВЪРХУ ТЯЛОТО НИ?

Настана Декември месец – онова време от годината, в което се говори за пости повече от всякога. Но какво са всъщност постите, колко различни видове пости има и какво се цели с тях?

Тук ще обърнем внимание основно на 2 вида пости – религиозните и нашумелите напоследък пости , тип “интермитент фастинг или просто фастинг‘‘.

Религиозните пости:

Думата и самото действие “да постим“ идва от това, че ние реално стоим на пост, пазим пост, наблюдателни сме относно нещо и стоим на пост. В религиозния пост най-често хората внимават да не ядат определен тип храна – след малко ще обърнем внимание на причините защо го правят.  По света има много различни религии, като всяка от тях има различни начини на изпълнение на самият пост, както и различна дължина.

Първо, да поговорим за християнството.Християнството, например, има велики пости с дължина 40 дни, през чиито дни преди Рождество Христово трябва да се въздържаме от определен тип храна като месо и животински продукти. Освен тези велики пости, Църквите налагат през различно време от годината различни пости, с различна дължина и различна стриктност на изпълнение – понякога може да се яде риба, понякога не може, и т.н. В основата на това си деяние църквите твърдят, въз основа на Библейските писания, че постът е древна практика , при която, когато човек се лиши от нещо земно и отслаби физическото си тяло, КОНТРОЛИРУЕМО, тук на земята, настават промени и в духовния, и във физическия свят – извисяваме духа си по-близо до Бога. Поради глада в тялото може да настъпи метаболитна автофагия, при което тялото да самоизяде дадена болежка ,като тумор, и да я метаболизира за енергия. Хората са по-концентрирани и обръщат внимание повече на духовната част от живота си, поради това, че не са ангажирани с физическото, настъпва загуба на излишни килограми и един много интересен фактор, който е записан в Библията – освобождаване от лоши влияния с дълбока молитва , прикрепена към този пост, чрез което могат да се изгонват от човека определен вид демони/бесове. Библията и църквите ,определено, дават огромно влияние на поста и както виждаме – ефекта върху тялото въобще не е малък и не трябва да се пренапрегва. Тук ще си позволя да вметна някои критики върху налаганите ни от църквите пости. Напълно рационално погледнато, църквата гледа на месото и на животинските продукти като на нещо ‘‘блажно‘‘ и трудно добиваемо, поради простата причина, че преди 2,000 години е било изключително трудно за голяма част от населението да се намери месо и животински продукти по пазарите, които са били много ценени. Най-честата храна били зърнените култури. Поради това желаната храна през това време била точно животинската. Тъй като църквите имат лошият навик да се вкореняват прекалено много в традициите си и да не ги променят, дори при наличие на достатъчно доказателство, че тази традиция или гледна точка е неправилна, (като случаят когато Галилео е твърдял че земята не е плоска, а че е кръгла и се върти – а католическата църква твърдяла съвсем друго и за малко не го е изгоряла на клада за тези му твърдения) – църквите все още си живеят в онези тъмни векове и смятат че точно лишението от тази храна ще докара най-много благини както и за физическото, така и за духовното състояние на човек. Хиляди години по-късно се оказва, че нещата не стоят точно така. Докато църковните пости определено допринасят много позитивно за голяма част от населението, които нямат никаква хранителна и духовна култура, за един спортуващ човек традиционните пости могат да са дори вредни – особено ако спортуващият е културист или друг спортист, подготвящ се за състезание , целящ да изключи въглехидратите от менюто си, или поне да ги циклира. Църквите не взимат предвид факта, че не от протеиновите храни като месо, риба и мляко се дебелее най-много ,а ИМЕННО от въглехидратите, които са основен хранителен враг на човека и заради които половината население на Америка страда от диабет. Въглехидратите – това е всичко тестено и всичко пълно със захар, което е позволено да се яде по време на Християнските пости, стига да няма животински храни в него. А този факт е много силен и явен. Примерно, един културист трябва да се яви на Мр.Олимпия декември месец. Как ще се яви на Мр.Олимпия като основният му източник на храна са протеиновите храни – месо, риба и млечен протеин? Та той вече е постигнал минимален брой мазнини на тялото си, максималното физическо мускулно развитие, което може да се постигне на тази планета и (да предположим) оптимално физическо здраве – мерила, които не могат да се постигнат с традиционните Християнски пости, където се ядят главно въглехидрати и нищо не е премерено. Хората, които са инсулиново резистентни най-много да качат килограми от тези пости, поради факта че тялото им не може да преработва въглехидрати поради хормонален дисбаланс и недобре работещи черен дроб и задстомашна жлеза. Какво излиза? Че за повечето хора най-благоприятният целогодишен хранителен режим (обичам да го наричам културистки пост) си остава високопротеиновият режим с обилно количество нисковъглехидратни зеленчуци, с различни микро, макро и мезоцикли които циклират различни групи храни за периоди на захранка и прочие. В този случай мъдруванията на много църкви не могат да издържат, защото черно на бяло високовъглехидратният режим е най-вреден за здравето, а точно това пропагандират църквите по време на пости. Относно физическия аспект на поста стигаме до извода, че той не е най-оптималното решение. В днешно време можеш да си намериш всякаква храна и за всеки човек “блажното е различно“. Тук стигаме до духовния аспект на поста, именно че като се лишим от хипотетичната ‘‘блажна‘‘ храна – ще получим плюсове в духовния свят и ще се извисим чрез измъчване на физическото ни тяло. Ок, така да бъде. Имам въпрос , базиран на предишното изречение – както казахме, тъй като в нашето общество в ден днешен имаме достъп до всякакви храни – ако ти се яде кюфтета – ето ти кюфтета. Ако ти се ядат яйца – ето ти яйца. Ако ти се яде хляб – ето ти хляб. Ако ти се яде сладко – ето ти сладко. И най-бедният пенсионер в България яде храни, малко или много от всички хранителни групи. Това значи че това, което на времето се е считално за блажно, в днешно време за някои хора е далеч от блажно. Да вземем за пример майка ми – тя въобще не яде месо – даже като ядем месо вкъщи, тя почти го яде насила , като предпочита плодове или салата много често пред него. Следователно, като дойдат постите – за майка ми няма да е абсолютно никакъв проблем да махне месото за 40 дни. Обаче, какво ще и послужи това? Това няма да я затормози духовно и физически въобще – това ще е за нея обичайният хранителен режим. Какви плюсове ще спечели тя в това тези отношения, когато тя дори няма да усети липсата на месото? За някого, който по цял ден яде месо, това може да е голямо мъчение и да получи множество физически и духовни облаги – но за човек като майка ми имало ли е смисъл да пази подобни пости? За майка ми, в този случай ,истински работещ пост по мое мнение ще е да остави плодовете , тъй като харесва тях и те я изкушават – и да яде месо насила. Не би ли получила повече духовни плюсове по тази логика, тъй като за нея плодовете са блажни, а месото не харесва? Не би ли трябвало да получи същите плюсове човек , който обича много месото и е принуден по време на постите да го остави и да яде плодове? Усещате ли накъде бия? Църквите, в опита си да уеднаквят всичко и по един диктатурен начин да налагат общоприети правила и канони за спазване от всички, явно изпускат един много важен фактор – че всички сме различни, и че това, което действа за един – за друг не действа. Един диабетик трябва да се придържа към високопротеинова, нисковъглехидратна и междинномазнинна диета – нещо което няма шанс да се получи с храните, позволени по време на Християнския пост. Какви плюсове ще получи този човек ако подхване този ‘‘пост‘‘? Най-много да умре. Случаят може да звучи краен – но е така. Моят пример е аналогичен на по-горния с майка ми – спортувам цял живот, като толкова много години се лишавам от въглехидрати и ям месо по цял ден, че месото в общи линии ми е писнало да го гледам. Ако можех да ям въглехидрати по цял ден , би ми било много по-лесно, отколкото да продължа да ям месо и да отбягвам зърнените и тестените храни. Следователно, като дойдат постите, ако реша да ги спазвам и на мен ще ми е ултра хипер мега лесно, защото месото не ми се яде така или иначе. Какъв пост ще бъде това тогава? Никакъв, тъй като даже ще задоволя тялото си по това време. От тук стигаме до извода, че църквите грешат относно общоприетите канони за това какви храни трябва да се ядят по постите. Следвайки чистата , искрена логика – когато човек пости, трябва просто да се лиши от това, което най-много обича (като говорим за храни) – ако обича месо, да остави месото и да яде зеленчуци. Ако обича зеленчуци – да остави зеленчуците и да яде месо. Иначе, ако следваме normie препоръките на църквата, надали ще пожънем много и във физическо , и в духовно състояние, тъй като за много от нас пазенето на подобен пост няма да бъде никакво усилие – даже ще бъде наслада. Слеователно, според простата логика – всеки трябва да пости както сметне за добре, а не да следва подобни препоръки. За това, естествено, трябва знание и съм насреща, за да помогна. Има и друго нещо. Постите не са само храна, но и цел за общото подобряване на връзката ни с Бог – трябва да се стараем да не грешим – и физически и ментално. Няма да изпадам в подробности тук, тъй като статията ми е на тема постенето като начин на хранене. Няма да обръщам внимание на тези физически и ментални тренировки за духовно израстване чрез избягване на греха – с тях нямам проблем. Имам проблем с основното – което е начина на хранене и факта че църквите не осъзнават в кой век живеят, и че вече нещата не стоят по същия начин, както са стояли преди хиляди години. Но за да признае това, църковната система трябва да признае, че греши, а това е нещо, което тя почти не е в състояние да направи. От гордост ли, от желание за власт ли, не знам. За това смятам че един Християнин преди всичко е индивидуален Християнин, и трябва да има лична връзка с Бог, преди да се опре на някоя църковна институция. Все пак виждаме, че когато човек си размърда мозъка, вижда много неща, които не съответстват с реалността , и които неща, ако ги следва сляпо – може и да не пожъне много, а може даже и да си навреди. Някой човек може и да отслабне от тези пости, но йо-йо ефекта ни е познат на всички и веднага, щом постите свършат – ако се върне към стария си начин на живот (както правят почти всички) – ще си върне килограмите обратно, та ако не и повече. Има и такива, които нищо няма да свалят от постите – напротив, даже ще качат. За много хора като мен, яденето на тестени изделия е катастрофално – в състояние съм да кача до 2-3 килограма на седмица от ядене на тестени изделия, след като съм заменил диетата си от чисти животински храни и салата. Да не говорим, ако сте решили да изчиствате до много нисък процент подкожни мазнини – буквално 1-2 филии хляб могат да разсипят напълно тялото ви за няколко часа преди голямо състезание по културизъм , поради това че дълго време сте стояли без никакъв въглехидрат, и когато голяма доза бърз въглехидрат като този от белият хляб влезе в тялото ви, то изпада в режим на суперкомпенсация и мускулните ви клетки изсмукват всичките въглехидратни молекули с още толкова молекули вода – което в крайна сметка кара тялото да изглежда няколко пъти по-дебело и подпухнало! Нещо, което НЕ СЕ случва с чистия протеин от месото. Ако сте сериозен спортист в тази сфера и имате някаква ясна, постижима цел за гонене – не постете по този налаган от църквите начин. Иначе тотално ще си разсипете труда и ще развалите физиката си. Особено преди фотосесия или състезание, труда ви ще отиде на вятъра. Има си време и за високовъглехидратни цикли, има си и време и за високопротеинови. Но тези цикли и времето, в което те се изпълняват, зависи от вас самите, а не от църквата и времето за изпълнение, което тя ви налага. Помислете върху въпроса дълбоко и ще видите, че съм прав.

Други религии ,като Исляма, също имат пости, които целят да постигнат същите неща, за които говорехме по-горе, пречупени през Ислямската призма. Ислямският начин на постене е по-различен , с по-различна дължина , през различно време от годината, но в общи линии примера, който дадох по-горе с Християнството е аналогичен, относно храната. Не веднъж съм критикувал цялата система на Исляма , и въпреки че имам приятели мюсюлмани, които с добри намерения правят това което правят, не значи че то е истина, или пък че е оптималното. Има къде-къде по -изпипани режими за влизане във форма от религиозните пости – това е тема, проучвана вече над 100 години и е доказвана многократно. Но нито една религия няма да си признае ,че греши в това отношение – в този случай и Исляма. Има постене и в древните езически религии, и в религиите на изток като Хиндуизма, Будизма и т.н. – но за тях няма да изпадаме в подробности. Основният акцент е един и същ – обаче подробностите му са различни. Прочетете статията ,която съм писал за Бог и защо съм убеден, че Христос е истинският Бог и че Християнството е истинската вяра, тук няма да обръщам много внимание на това.

Заключваме темата за религиозните пости с това, че и при тях, както и при всичко друго на този свят – трябва да играе здравия разум. Постите трябва да си ги определяте сами според примера ,който ви дадох по-горе, иначе рискувате да пожънете малко, та дори и да си навредите. За мен истинският пост е това, което правят бодибилдърите/културистите – 24/7, 365 дни в годината диети и ограничения – не само в хранителен аспект. Това е истинският тест на нашата въздържаност, който е много по-труден за изпълнение от 40 дни лишаване от животински продукти. В света на бодибилдинга си нямате и на представа за каква дисциплина и лишения става на въпрос – ако си мислите че постите покрай Рождество са нещо особено, пробвайте се да стигнете до 6% подкожни мазнини и да покачите 10 килограма чиста мускулна маса, и после ще си говорим . По-голямо наказание за тялото чрез храна от това няма да намерите никъде. Лишението от дадени храни по време на религиозните пости е детска игра в сравнение с това. Тук е дъното. Затова се научете да размишлявате за себе си и може да дърпате целогодишно от всичко това, стига да се научите да боравите с храната си с акъл.  Не свършва всичко с това, както е казал Папата или Патриарха. Обичайно, по много въпроси минават доста години и настъпва изменение в парадигмата, и признават грешката на тези преди тях , въпреки че доста плахо и прикрито, без много шум. И така до следващото изместване в парадигмата. Кой знае, някой ден можем и да видим високопротеинови и нисковъглехидратни църковни пости. А може и синодите да се размърдат и да направят различни примерни менюта за различните групи хора, което ще бъде уникално улеснение и ще научи хората да размишляват сами в тази сфера, която е изключително индивидуална.

Сега, да поговорим малко за Фастинга  – тренд, който се старае да включи 2 неща – хем гладуването, хем приемането на всичките ни нужни хранителни вещества. Но това е парадоксално, ще кажете – как е възможно да се направят и двете неща едновременно? Пропагандиращите този режим на хранене твърдят, че  можем да оставим тялото си в състояние на глад и жажда за период от 14,16,18, дори и 20 часа – след което в един 4 часов прозорец да приемем всичките ни нужни хранителни и напоителни вещества. През прозореца на глад тялото е изпаднало в метаболитната автофагия, за която ви споменах по-горе, при което тялото хем се самоизчиства от разни болести и мъртви клетки, хем започва да чисти здраво мазнини, хем не изпада в катаболизация и не изяжда големи количества мускул от целия този временен калориен спад, защото идва часовият прозорец, в който си набавяме всичко необходимо да предизвикаме дадените анаболни метаболитни процеси, които ще ни помогнат да натрупаме мускули и да не се изтормозим. На човешки език – не ядем 18 часа, и имаме едни 6 часа в които си ядем обичайните храни – примерно от 2 на обяд до 8 вечерта всеки ден ядем , през другото време гладуваме. Интересен режим, нали? Но наистина ли работи така, както ни се представя?
В общи линии – да. Доказано е, че на гладен корем за дълго време тялото захваща да гори на първо време гликогена в мускулите ни и черния ни дроб, след което се захваща директно за подкожните ни мазнини, преди да стигне мускула. Нещо, което не би било толкова ефективно, ако ядем по 6 пъти на ден. Не че с яденето по няколко пъти на ден няма да се получи , просто има индикатори че с фастинг положението е малко по-цветущо. ВЪПРЕКИ ТОВА имайте предвид, че останалите 6 часа от този хипотетичен 18 часов фаст трябва да са запълнени с един добре пресметнат и калкулиран хранителен режим (препоръчително от мен), от който да си набавите до калорийка всички нужни хранителни вещества, за да се възстановите оптимално и да постигнете това, което искате. В противен случай, или ще изпаднете в голям калориен дефицит, или в излишък . И, или ще свалите мускули с мазнината , което си е катастрофално тъй като мускулите придават формата на тялото ви, или въпреки фаста ще качите мазнини, поради това , че не сте си пресметнали калориите добре. Да, това че фаствате по 18 часа на ден не ви дава правото да сте нехайни през другите 6 часа от денонощието. За да заработи цялата система, е нужно всичко да е добре пресметнато. Има и по хардкор вариации на този фаст – като 2 дни никаква храна и един цял ден на хранене. Има и по-екстремни версии, но не ги препоръчвам. Тези режими са за хора със специфични здравословни и хормонални проблеми, които имат да свалят страшно много килограми, без значение от качеството им , за много къс период от време. Причината, поради която не съм пълен поддръжник на тях, е – познахте – че те горят мускулна маса, освен мазнини , чрез което убиват формата на тялото ви и то става като чувал с картофи (разплуто), и отделно може в един момент да стане вредно за здравето ви – има и смъртни случаи в тази сфера. С нищо не трябва да се прекалява. Бог ни е дал акъл, за да можем да открием баланса във всичко. Цаката е в баланса – всичко в този живот трябва да е перфектен еквилибриум. А когато изпаднем в голяма крайност – много често този еквилибриум се нарушава и финалът може да е катастрофален. Като оставим тези хардкор фастинг вариации от неядене на нищо по няколко дни, след което се редува с един-два дни хранене, нормалният фастинг от 14/16/18 та дори и 20 часа си е доста добра идея. Лично съм го пробвал и комбиниран с един перфектно изготвен режим с изрядни макро, микро и мезоцикли, и един перфектно изготвен тренировъчен режим – резултатите могат да са главозамайващо добри! Не казвам, че това е някаква магия – класическият режим, който предлагам в сайта си като една от услугите ми, е най-оптималният вариант за широкото население – обаче, ако искате нещо по-spicy, по-екзотично, по-хардкор – защо да не пробвате и някои от гореизброените режими? Елате при мен на косултация, или ми се обадете за онлайн такава, и ще разберем дали тялото и физическото ви състояние са годни за нещо подобно. Лично аз ги препоръчвам след като организма на човек се пригоди към класическият режим който изписвам, след период около година. Обичайно, в началото прогреса с тренировъчните и хранителните режими е най-бърз и повечето хора нямат особена нужда от това да специализират режимите си и да фастват. Но, както казах – всеки е индивидуален, за това правя прегледи с консултация преди да поставя някого на какъвто и да било режим. Привършвам статията с това, че постите – религиозни и фастингите, могат да бъдат едни мощни оръжия в арсенала на всеки човек, който знае как да се възползва от тях. Тези оръжия могат да бъдат и духовни , и физически. Преди да пристъпите към някое от тях, трябва да се научите да ги използвате – както трябва някой да ви покаже как се борави с автомат, преди да ви пусне на фронта. Аз съм човекът за тази работа – ако имате каквито и да било въпроси свързани с темата, или искате да ви изградя индивидуални хранителни и тренировъчни режими – свържете се с мен незабавно.

Прочетете още…

0 коментара

Подайте коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *