№ 57 – ДИСЦИПЛИНА И МОТИВАЦИЯ – КАКВИ СА РАЗЛИКИТЕ И ДОПИРНИТЕ ТОЧКИ МЕЖДУ ДВЕТЕ?

Дисциплината, това е способността да правим едно нещо по конец. Да свършим една работа както трябва , без значение колко трудна е тя. Дисциплината може да се изрази в това, че човек да е способен , ако реши, никога да не изпуска тренировка във фитнеса – и винаги да е точно на място, в уречения час. Дисциплината представлява способността ни да правим жертви, когато е нужно. Дисциплината представлява потискане на базови желания, и е вид регулиране на личностното поведение, съобразно определени норми и изисквания. Самодисциплината е до известна степен заместител на мотивацията. Тя представлява контрол на собственото поведение и възпитание на силна воля в личността, докато дисциплината наподобява мотивация и много хора бъркат двете понятия. Трябва да се знае, че човек може да бъде дисциплиниран – но не и мотивиран.

Мотивацията – или подбудата,  е движещата сила към постигането на определени цели. В психологията мотивацията се отнася до начало, посока, интензитет и постоянство в поведението, желание и готовност да се извърши определена дейност. Мотивацията е временно и динамично състояние. Мотивацията стимулира индивида в неговите усилия към постигането на желаните цели, като най-често това са успехи, възнаграждения, високи постижения, но също така и за ежедневни или обичайни дейности към постигането на определен резултат. Много хора бъркат мотивацията с дисциплината, ние сами виждаме че на пръв поглед двете понятия са еднакви, но в основата си са различни.

В общи линии – както казахме, човек може да бъде мотивиран да постигне дадена цел, да има истинската сила в ума си и истинското желание да постигне дадена цел – да бъде надъхан, устремен и позитивно настроен към постигането на тази цел – но като дойде време за действие, да не бъде дисциплиниран и да настъпят периоди на отлагане и завръщане към целта си. Подобен човек е мотивиран, но не е достатъчно дисциплиниран да изпълни на максимум задачата си. Съществуват и хора, като много военни, които са супер дисциплинирани относно вършенето на дадена задача (всеки ден стават в 6, ходят на тренировки, целият им живот е под конец) – обаче въпреки това, някои от тях не са особено мотивирани да свършат това, което трябва. В крайна сметка вършат работата си перфектно, дисциплинирани са, обаче вършат всичко монотонно, и нямат личностната мотивация да го вършат по-добре. Работата не представлява някакво ново предизвикателство, за да бъдат мотивирани да я вършат. Ако ги питате – по-скоро биха били склонни да напуснат и да пробват нещо ново, но не биха поели тази крачка, поради високата си дисциплина ,което ги кара да са отдадени на това, което вършат , дори при положение че нямат вътрешната мотивация да го правят и че не получават голямо чувство на задоволство от свършената работа. Просто вършат всичко перфектно, на макс, по конец, всеки път – и това е. Но мотивация тук липсва – по скоро се действа монотонно, безцветно и това е.

Виждаме, че едното без другото могат да съществуват в известна степен. Допирната точка обаче на тези две величини е много тънък момент и точно от  него зависи успехът ни във всяко едно нещо – може да сме пълни нули в каквото и да било , обаче създадем ли си правилното количество мотивация и дисциплина – ставаме непобедими. Това е най-доброто оръжие за един характер. Можете да сте много дисциплинирани във фитнеса, да постигате добри резултати – но да нямате мотивацията и изгарящото желание да станете велик спортист, или да се докажете в някой друг спорт. Просто го правите защото трябва да се направи, и това влияе особено много върху живота ви – на такъв човек му трябва повече мотивация – трябва да си постави някаква недостижима за него гранде цел и да го накараме да тества лимитите си. Това ще го накара да пожелае новата си цел достатъчно, че да събуди огъня на тръпката и мотивацията в себеси, и да загори от желание по целта – по този начин да стане и мотивиран човек, освен дисциплиниран. Трябва да му се даде страст.

Може пък да е супер мотивиран спортист , който не е много дисциплиниран, и въпреки грешките си и офлянкването в залата, иска да стигне най-горните словете на спорта, и лека полека да създаде чувството на дисциплинираност в себеси, за да може да стане по-сериозен и монотонен в тренировките си и да може да изпълни мечтата си. На такъв човек трябва да му се обясни задължителността на това да бъде дисциплиниран – защото колкото и да искаме едно нещо, ако не се захванем да работим по него, никога няма да го получим. Можем да си мислим и да вярваме че сме най-добрият шофьор на НАСКАР – докато не излезем на писта на НАСКАР една дузина пъти подред и не се докажем, че имаме топките да бъдем този, който твърдим че сме, винаги ще сме един само мотивиран в ума си човек, който знае пътя, но не е тръгнал по него. Тук ще си позволя да вметна един от най-любимите ми филмови цитати – директно от филма матрицата – цитатът е на Морфей :

“Има разлика между това да знаеш пътя и да ходиш по него“. Не трябва само да сме мотивирани и да знаем пътя, трябва реално да тръгнем по него. Дисциплинираният човек е тръгнал по него, но трябва да го опознае по-добре и да се мотивира да стигне края, иначе с тази дисциплинирана монотонност може да изпусне нещо много интересно по този път. Понякога пътят, който сме поели, не-винаги е най-добрият. Дисциплинираният човек може да е тръгнал по една магистрала, да е много жаден и да види табела с надпис “Вода след 100км‘‘. В дисциплината си човекът ще си каже – “О да, супер , вода след 100км. Продължаваме напред‘‘ – и в дисциплината си , същият този човек може да пропусне табелата на отбивката на съседното шосе до него , на която пише ‘‘Вода след 1км‘‘.  Разбрахте ли какво имам предвид? Не трябва да сме толкова дисциплинирани и монотонни за сметка на мотивацията си и за сметка на това да се мотивираме и да гоним нови, големи цели, които да разтуптяват сърцето ни и да карат ума ни да лети над порядъчното. Както и не трябва да сме супер мотивирани , но да нямаме никаква дисциплина да приложим мотивацията си и желанието да постигнем това ,което искаме да постигнем и в крайна сметка да си останем само с приказките. Тези 2 огромни величини трябва да се свържат в една перфектна синергия – в един красив танц, резултата от който ще е 100% успех. Там където съжителстват дисциплината и мотивацията – няма невъзможни неща. Мотивираният и дисциплиниран човек ще се справи с всичко на пътя му – защото ще има мотивацията да търси нови отговори и да се изправи, дори когато падне и светът му се срине, и ще има дисциплината да приложи всичките тези идеи и знания, придобити в следствие на мотивацията, за да постигне успеха който гони. Мотивацията и дисциплината са толкова строго зависими една от друга , че дори съществуването им по отделно , въпреки че е възможно, пак ни се струва малко невъзможно. Толкова са еднакви, и толкова различни. Виждаме толкова много хора, които са супер дисциплинирани – обаче не са мотивирани и цял живот работят една и съща работа, без да мръднат даже грам в обществен или в личен план. Виждал съм хора – видимо физически изтормозени, но въпреки това дисциплинирани – да работят по 20 и 30 години къртовски труд в разни фабрики. И аз съм работил във фабриките, и аз съм бил дисциплиниран. Но мотивацията ми ме накара да се целя по-нависоко. Да взема нещо повече. За това четете тази статия сега – заради мотивацията ми, подкрепена от дисциплината ми. Едното ако липсваше – нямаше да бъда тук, където съм сега. И докато на моменти определено може да се усети липсата на едното, правя всичко възможно пак да ги събера отново. Освен тези дисциплинирани хора познавам и много мотивирани хора – хора ,които от години говорят как ще успеят, имат грандиозни идеи, кроят планове в главите си – но никога не успяват да започнат да ги правят и да бъдат постоянни в това, което правят – хора, които нямат дисциплина.


Вече започнахте да усещате разликите и допирните им точки, нали?

Възползвайте се на макс, от тези Божии дарове и ги приложете в живота си на максимум. Има хора, които са успели само с едното – има и хора, които са успели в живота без мотивация и без дисциплина – напълно на късмет, по произволно стечение на обстоятелствата. Да, това може и да се нарече успех на първо време. Но парите и здравето идват, оценяват способността ти да ги задържиш – заедно с нивата ти на мотивация и дисциплина – и ако не си достатъчно годен да ги задържиш , те напускат. Това е. Не разчитайте на този вариант – да спечелите от тотото например. Мотивацията и дисциплината са енергии, които  можете да разпалите в себе си. Трябва само да дръпнете определените струни на сърцето си – замислете се:

Какво ви мотивира най-много? Има ли нещо , което сте искали да направите от малки, но никога не сте имали енергията, куража и вътрешната сила да изпълните? Искате ли да се докажете на някой? Искате ли да промените нещо в света си, откакто се помните? Има ли нещо, което искате, и което ви кара да се усмихвате всеки ден когато се събуждате? Кое е нещото, което ви подшушва “Дръж се“ , когато всичко друго ти крещи “Пусни се!“?

Убеден съм на сто процента, че можеш да дадеш отговор на всеки един от тези въпроси. Самият факт че си жив и че четеш тези редове, и че си стигнал до тук говори, че наистина се интересуваш от въпроса – дори да е на подсъзнателно ниво. Искаш да успееш, искаш да избуташ, искаш да бръснеш срещу посоката на растежа. Систематизирай го с думи, напиши отговорите на лист хартия, ако трябва. Забий си го над главата до леглото – направи каквото трябва да направиш, за да се вземеш в ръце най-сетне, да синергизираш дисциплината и мотивацията си, да избистриш хоризонта си, да застанеш на стартовата линия и веднъж завинаги да постигнеш това , за което си създаден. Направи го, за да победиш!

Аз мога да ти помогна с всичко това!
Свържи се с мен!

Прочетете още…

0 коментара

Подайте коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *