ЕВОЛЮЦИЯТА НА ТЕЛАТА В БОДИБИЛДИНГА – ОТ КЪДЕ ЗАПОЧНА ВСИЧКО… И НА КЪДЕ ОТИВА?

СТАТИЯ НОМЕР #115.

Бодибилдинга стигна до нечувани и невиждани нива през последните години. Много хора виждат професионалните културисти (като Джей Кътлър, най-вдясно на снимката) като откачени хора, които са надскочили човешкото. Хора, които са прекалили с мускулите и изцепеността си. За хората, които сме от много години в този бранш, обаче, нещата стоят по различен начин. Не че не съм на мнение, че Джей е прекалил, или пък Рони Колман. Обаче тук въпроса не е до прекаляване. Въпроса е до това, дали оценяваме реално какво са постигнали тези хора, и колко пот и кръв са положили за да изглеждат по този начин. Хората просто виждат един презобал културист, и си мислят , че и те могат да изглеждат по този начин, стига да пожелаят…което е една от най-големите глупости които съм чувал. Писал съм вече множество статии по този въпрос, и знаете смесената ми гледна точка за професионалния културизъм и прекаляването в тази сфера. Не съм човек по мега-крайностите , и винаги обичам средното, добре премерено рационално положение във всяка една сфера. Въпреки че професионалните културисти в днешно време определено прекаляват във всички аспекти на спорта, те имат моето дълбоко уважение. Дълбоко ги уважавам за положения труд, характера и постиженията им. Обаче…като погледнем снимката , няма как да си кривим душата и да признаем, че Арнолд изглежда по-естетично , по-красиво и по-човешко-прилягащо от Джей. Юджийн Сандоу също изглежда блестящо, въпреки че снимката е на около сто години. Ако мога да избера една от физиките на снимката – бих избрал средната – именно на Арнолд. 60-те ии 70-те бяха времето, когато културизма още не беше достигнал тези чудовищни нива, които е постигнал сега. Тогава телата са били хем релефни, хем масивни – но не прекалено. В днешно време е на почит прекаленото в този спорт – прекаления релеф, и прекалената мускулна маса . Някак си културизма стана повече битка за обем, за сметка на естетиката. Докато на времето беше и битка за обем, и битка за естетика – без да се жертва едното за сметка на другото, докато днес наблюдаваме точно тази жертва. Не че не изглеждат добре културистите в днешно време, и не че сред тях няма крале на естетиката, и такива културисти, чиито тела са в перфектен баланс. Просто общоприетата меинстрийм фигура на един професионален културист е по-скоро това което виждаме на третата снимка, а не това което виждаме на втората и първата. Знам, че в днешно време всичко е разделено на дивизии – има и физик , и фитнес модел категории, и какви ли още не подразделения. Обаче факта, че мейнстрийм бодибилдинга е доминиран и воден точно от тези нови мас-фрийкс, през последните 20 години, крещи по-силно от всякога. А не трябва да е точно така, защото спорта залитна в една доста нездравословна и прекалена среда, и това се признава от много културисти на професионално ниво, включително от Арнолд Шварценегер, който се пробва да вкара естетиката обратно в културизма, като наложи наказания в съдийската сфера, чиито наказания се прилагат , ако културиста има прекалено голяма талия. И с точност – Арнолд направи това, за да върне естетиката на почит, за което го уважавам. Големите талии и кореми се наричат Ройд Гът (или стероиден корем) , който по-скоро е причинен от приема на човешки хормон на растежа, който увеличава и вътрешностите, наравно с мускулната и скелетна маса на човека. Наблюдава се при някои културисти , които въпреки че имат плочки, коремите им стоят изпъкнали напред и подути. Точно заради тази раздутост, която наблюдаваме през последните 15-20 години, културизма лека полека започна да заляга в сферата на естетиката, гонейки златните години на 60-те и 70-те. Бодибилдинга е най-старият спорт, практикуван още в древна Гърция, и в общи линии – от самото съществуване на човешкия вид. Силните и красиво-развити тела винаги са били на почит, и хората винаги са работели върху физиките си през дългите хилядолетия. Културизма (или фитнеса, бодибилдинга) се заформя официално преди около 120-130 години, като за най-голямото лице за този период се счита Юджийн Сандоу, който виждаме на първата снимка. Телата от тази ера са сравнително нормални в сравнение с днешно време. Тогава те първа са се заформяли тренировъчните програми и методи, които модерните културисти използват в днешно време. Бодибилдърите не са имали оптималните знания относно храненето и тренировките , които спортистите използват в днешно време, а само базата. Гледната им точка относно физическото развитие, следователно, не е била толкова крайна, колкото на тези в днешно време. До 40-те години тази тенденция не се променя много-много, чак през 50-те години започват да навлизат новите Херкулески физики в сферата, собственост на титани като Редж Парк, Лари Скот, Винс Джеронда, и др. През 60-те години, с идването на сцената на Серджио Олива и Арнолд Шварценегер, положението се променя ДРАСТИЧНО. Културизма стига до невиждани нива на мускулна маса и аестетика в сравнение с 40-те и 50-те години. Външността на тези културисти , въпреки това, приляга страшно много на мейнстрийм поколението, сред което настава истински бум и треска за фитнес тела в края на 70-те години. Арнолд и четата му се превръщат в истински рок звезди, и докарват бодибилдинга в мейнстрийм-а. Вече не само венясали, мускулести мачоси тренират по залите – залите се посещават масово от жени, деца, възрастни и млади ентусиасти. Всички започват да осъзнават силата и позитивите на културистичния начин на живот. През 80-те години положението се запазва в общи линии почти същото, с малки изключения. Културистите започват да намаляват подкожните си мазнини все по-драстично , и значително започват да задълбочават кондицията на мускулите си. Телата им изглеждат по-твърди, релефни и изцепени в сравнение с тези на културистите през 70-те. Мускулната им маса се подобрява малко, поради постепенното развитие и подобрение на хранителните и тренировъчните им режими, както и на суплементната и стероидната индустрия. Истинската промяна настъпва през 90-те. Човекът , докарал истинския масивен, чудовищен културистки имидж на сцената е не кой и да е, а великия Дориан Иейтс , който имах честта да срещна преди около година. Изключително готин, буден и позитивен човек. Иейтс печели 6 титли Мр. Олимпия, като записва името си завинаги в пантеона на великите герой на културизма. Дориан ,за добро или за лошо, внася тенденцията във фитнеса ,която гласи, че един културист трябва да е колкото се може по-масивен, релефен и мускулест. В общи линии – трябва да се стигне до крайност, за да те забележи някой на сцената до Дориан. Тенденцията допълнително е доразвивана през 90-те от легенди като Рони Колман и Кевин Леврони, последният , който имах честта да срещна на живо също преди около година. След 2000-та година, нещата достигнаха до ниво, което в общи линии се е запазило и до днес. Рони Колман вдигна летвата на физическо развитие до невиждани висини, от което отнесе 8 пъти титлата Мр. Олимпия вкъщи. Рони беше последван от велики титани като Джей Кътлър , който споменахме в началото на статията (най-вдясно на снимката), и от смъртните врагове Кай Грийн и Фил Хийт, които се бореха за титлата Мр. Олимпия в продължение на цяло десетилетие. Фил печелеше титлата година след година, докато на сцената не излезнаха нови лица като Шон Роден , Брандън Къри , и Биг Рами. Положението е сравнително същото, през последните 10 години, с изключение на това което казах по-горе, че настъпиха промените в сферата на съдийството относно естетиката на културистите и прекалеността. По този проблем започна активно да се говори преди около 2-3 години (в момента е 2022г.) , и бъдещето започва да изглежда доста обещаващо в тази сфера. Все повече и повече състезатели на Олимпията започват да наблягат на естетиката, като споминалият се наскоро Шон Роден, и легендата Декстър Джаксън, които винаги е поддържал изключително атлетична , симетрична и непрекалена кондиция и форма.

Накъде обаче отива всичко?

Определено в по-добра посока. Не че не съм фен на бруталните физики на Лий Прийст, Дориан Иейтс , Маркус Рул, Рони Колман, Джей Кътлър, Кай Грийн, Фил Хийт и т.н., но определено , ако можех да избирам между фигура от края на 70-те и фигура от днешните легенди, бих избрал такава от 70-те. И след множество разпитвания на хората около мен, 90% са на същото мнение, следователно виждаме обръщане в тенденциите които са били вървящи през края на 90-те и началото на 2000-та. Не че ако ми се яви златната рибка и ми предложи физиката на някой гигант като Джей Кътлър бих я отказал. Напротив, радвам се на тези чудовищни атлети супер много. Обаче, както казах, ако имам избор, избирам физика от 70-те.

И мисля че цялата индустрия започва да гледа назад, към тази златна ера, и че е въпрос на време, преди официално да се завърнем към златните стандарти положени през тези велики времена.

Не съм Рони Колман, нито пък съм Арнолд Шварценегер. Аз съм Иван Демиревски , за някои истинска легенда, за други един никой. Но съм сигурен в едно – мога да ви дам всевъзможно най-адекватните и изпипани тренировъчни и хранителни режими на планетата – които ще развият максимално физиката ви, без значение  в какво се целите – дали във супер масивна , огромна физика , като тази на модерните бодибилдъри, или във физиката на супергеройте от 70-те или от 60-те. Това важи и за жените , въпреки че статията описваше главно мъжката част от бодибилдинга. Не зацепих случая със женския бодибилдинг, но случая с физиките там е абсолютно аналогов, с малки разлики. Там нещата в мейнстрийма са далеч не-толкова фрапантни и крайни, но в общи линии тенденциите през историята на женския бодибилдинг се движат в същата насока, в която се движи и мъжкия. Може би с тази разлика, че напоследък наистина започва да се нормализира факта, че силовите тренировки са изключително полезни за жените, защото се вижда тенденцията все повече и повече жени да тренират с тежести през последното десетилетие, за сметка на масовото им присъствие в кардио залата, поради страховете че ще качат прекалено много мускулна маса , ако започнат да вдигат тежести. Страхове, които естествено, са нереални и несъстоятелни. Без значение къде се целите и какви са вашите идеали – дали искате да сте модел, фитнес или физик компетитор, или хардкор бодибилдър – мога само да ви похваля, че сте се захванали с най-великия спорт – БОДИБИЛДИНГА. Ние сме бъдещето на този спорт, и зависи изцяло от нас и от рационалната ни нагласа колко далеч ще стигнем, и пътя по който ще поеме спорта като цяло.

Аз мога да ви помогна с вашето пътешествие. Свържете се с мен чрез формата за контакт, или чрез официалната ни фейсбук страница Body Design.  Няма да останете разочаровани.

Прочетете още…

0 коментара

Подайте коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.