№ 92 – КАКВО АКО НЯКОЙ ДЕН, ВЪПРЕКИ ВСИЧКО, СЕ ”ПРОВАЛЯ”?

Да, правилно прочетохте – изписал съм ПРОВАЛЯ в кавички.
Просто поради факта, че такова нещо, като провал НЕ СЪЩЕСТВУВА.9
Много хора са оплашени от този хипотетичен провал – всеки човек го интерпретира по различен начин. Провалът най-много е свързан с някаква материална дейност – нещо свързано с пари. Общоприето е сред масите, че да се провалиш в живота значи да изгубиш всичко материално покрай себе си, да станеш нещо, като бездомен клошар и да спиш по улиците. Когато хората говорят за провал, те най-често имат предвид материален провал и всичко последващо този материален провал. И да, това е хипотетичен провал, до известна степен. Провала може да е многоспектърен – за вас значението на думата провал може да е свързано с невзет изпит, когато не сте успели да влезете в университета в, който сте искали да влезете. За друг провала може да е второ място на състезанието по плуване. За друг пък, провала може да бъде неосъществена бизнес сделка.

За мен обаче провала не съществува. Да, хипотетично ще го приема за някакъв провал някой ден ако изгубя цялата си покъщнина и всичко, което притежавам и свърша на улицата до другите бездомни клошари. Обаче при мен има друго. Думата провал не я виждам, като нещо непоправимо. Повечето хора виждат необратимото в думата провал, докато в думата провал аз виждам само и единствено успех. Защото един стар цитат гласи:

“Този който не се е пробвал – той не се е провалял“.

И това е истина. Само този който не се е пробвал да успее, не се е провалял. Финансово и духовно успешните хора са се проваляли хиляди, хиляди пъти. Да вземем Томас Едисън например – провалил се е около 1000 пъти, докато му светне крушката, но накрая светва. Да вземем Кори Тейлър, за пример – вокалиста на свръх известната метъл група Слипкнот ( човекът, с който имах честта да се запозная на живо през 2018 година) . Същият този човек, който има стотици милиони фенове и последователи  в един момент от живота си е бил бездомен. Да, той е бил сред всички тези клошари, греещ се на горящ варел под някакъв мост в някакво градче в щата Айова. Кори е бил бездомен, вече е бил изгубил абсолютно всичко. Но този човек е видял възможността в този провал – аз гледам по същия начин на нещата. Той не си е казал  – “Край, този провал е абсолютното дъно, изгубих всичко и от тук нататък няма шанс да постигна каквото и да било в този живот“. Той си е налегнал парцалите в крайна сметка, въпреки “лошото“ отношение на живота към него и в крайна сметка след дълги години на здрав труд, се превръща в една от най-обичаните, слушаните, гледаните и богати рок звезди на планетата. За него този хипотетичен провал , е бил просто трамплин към успеха. Затова не смятам, че някога мога да се проваля. Дано живота не ме поставя в неговата ситуация, но съм сигурен в едно: Каквото и да се случи с мен, аз никога няма да се предам. Истински се проваляме само когато се предадем. През живота ми са ми се случвали гадни неща – изключително гадни неща, които биха вкарали всеки втори човек в лудницата. И съм виждал не един човек да бъде вкарван в лудницата от тях, реално. Аз обаче, оповавайки се на ,Бога, и на здравия си разум, винаги съм намирал начин да изплувам от мъртвото течение на провала, и съм доплувал до брега невредим. Толкова много пъти съм падал, толкова много пъти съм бил на дъното, че в един момент дъното беше всичко, което знаех. Не, не съм бил бездомен, въпреки ,че не съм бил и милионер. Поне мога да се похваля ,че винаги съм имал топъл дом и храна на масата, което е най-важното. И аз, като всеки друг човек, съм водил собствени битки, чудейки се дали ще оцелея физически до следващия ден. Но въпреки всичко, винаги ментално съм гледал нагоре – дори и физически и обстоятелствено да съм бил размазан в калта, сам срещу целия свят. Винаги съм знаел, че колкото и да е лош един ден, той трае само 24 часа  и, че с новия ден идват новите възможностти. След като съм се наспивал и съм се събирал отново, съм се захващал отново за работа и съм правил нови пробиви на фронта на живота. НИКОГА, ама НИКОГА не съм си казвал “КРАЙ ИВАНЕ, ТОВА Е КРАЯ. ОТ ТУК ПОВЕЧЕ НЯМА НИКАКВА БЕГАЛИЯ. ТИ СЕ ПРОВАЛИ И ТОЧКА“. Никога ама никога не съм си отрязвал късмета, волята и мотивацията по такъв начин. В речника ми просто не може да присъства такава дума като окончателен провал. Затова аз никога няма да се проваля. Временно – може, всеки се проваля временно. Но това не е провал. Това го сравнявам с опита да изтреляте камъче с прашка. Камъчето ще стигне далеч – но преди да стигне далеч, трябва да се дръпне назад с ръката заедно с пазвата на прашката, за да набере повече скорост и да се изстреля по напред. Същото е положението с футболист, биещ дуспа. Преди да направи големите крачки и да вкара победоносния гол, той първо прави няколко крачки назад, за да може да набере скорост и инерция и да приложи точната сила, в точния момент, на точното място. На същия прицип съм за всичко в живота. От малък се примирих , че не съм се родил със сребърна лъжица в устата и ,че ще трябва да работя яко за да получа това, което искам от живота. Въпреки, че имам хора около мен ,които биха ми помогнали в нечие отношение или ударили някакво рамо, в крайна сметка от мен ще си зависи дали ще пробия истински в живота, или ще остана порядъчен, циклиращ повече време във временните си провали отколкото в окончателни успехи. Лично знам за хора, които ми желаят “провала“ от все сърце. Хора ,които искат да ме видят доло повален на земята. Знам кои сте. Знам и,че ми четете писанията. Знам за намеренията ви според мен и за гледните ви точки. Аз ви познавам психологически , мога да ви разшифровам. Обаче, вие не познавате мен. Вие още размишлявате по този приматски начин, мислейки си, че това, което вие приемате за провал, аз също приемам за провал.Може да стъпя няколко крачки назад, временно да се проваля (или по-скоро да не успея е точната дума) в някоя дейност, но това е само защото се засилвам, за да направя още по-голям скок напред. Само защото ,Бог ,иска да ме предпази от нещо, което не е за мен. Толкова здраво съм въоръжен в ръцете си с тази истина, толкова съсредоточен съм в бъдещето и съм убеден в моята лична победа, че колкото и да ми желаете провала, колкото и да ме ненавиждате, колкото и да ме мразите и да ме коментирате, и да се пробвате да саботирате прогреса в живота ми – вие никога няма да успеете. Няма да успеете дори когато животът ми на тази планета приключи – след това ще ме очаква най-големият успех на всички времена .Успех с, който всички земни успехи на всички времена не могат да се сравнят – именно успеха да съм заедно с моя създател и спасител ,Господ Исус Христос. Благодарение на него  и на характера с ,който ме е дарил, аз съм се превърнал в най-детерминирания човек ,който познавам. Дори и някога да стана бездомен клошар (което силно ме съмнява) – това ще е просто поредната крачка назад преди да направя следващият си голям ход напред, като Кори Тейлър, и като абсолютно всеки един друг милионер или милиардер който е бил бездомен преди това. Защото както е казал Хайнц Гудериан – “Няма отчаяни ситуации – има отчаяни хора“. Фактът, че много от вас намират за отчаяна ситуация и за провал това да си изгубиш цялата покъщнина, бизнес, приятели и т.н. говори много относно лимитите на собствените ви глави. Щом това за вас е окончателния провал, значи вие трябва да се страхувате да не го стигнете – защото стигнете ли го, game over , мили мой. Обаче , подобни insecurities  аз не прожектирам върху хората около мен. За мен никой не се е провалил окончателно стига сам да си сложи предграда на пътя и да приеме, че се е провалил окончателно. А аз отказвам да се проваля. Разбирате ли сега ,скъпи хейтъри, защо аз никога няма да се проваля? Въпрек,и че много от вас се пробваха да ме саботират през всичките тези години по всевъзможни начини, това ме направи само и единствено по-силен от преди. Аз бях камъка в прашката и пробвайки се да ме дръпнете назад, вие не осъзнахте, че когато ме пуснете аз ще се изтрелям много по-напред от положението в, което се намирах преди. Точно това и се получи . В крайна сметка стигнах до положението в, което дори тези ,които ме мразят и не ме харесват – трябва да ме гледат и да четат писанията ми. Стигнахме до положението в , което аз спечелих поредната война, просто защото в речника ми не съществува думата окончателен провал.


Какво може да стане, че да се счете от миризливите медии и от хейтърските ми кръгове, че съм се провалил? Да настане икономическа криза и да изгубя спестяванията си? Да обеднея до толкова, че да не мога да си платя поддръжката на сайта ми и разпространението на книгите ми? Да надебелея много или да отслабна много и да изгубя цялостна форма и да завалят коментари по мой адрес? Да стана бездомен?Да изгубя подкрепата на обкръжението си?

И? Какво от това? Мислите си ,че ще клекна и ще кажа край, това е?

Нещо сте сбъркали филма, ми се струва. Най-много да излезна от ситуацията с по-силен акъл и с още повече натрупан опит и научени ороци. И да се случи нещо подобно – не си хабете парите да гърмите шампанско, защото , образно казано, няма да ми е на … . Може да звуча грубо, но това е факт. Все ми е тая дали някога ще ми се наложи въз основа на разни фактори , които не зависят от мен да започна да работя нещо странично от това което правя, било то и в пъти по-долно като статут. В момента на писането на статията съм на 27 години, работил съм повече от 10 години и съм минал през толкова много свери на работа, жертвайки толкова много, че да започна да работя нещо ново ми е все едно да си купя различен вкус шоколад от магазина. Работил съм в сумати държави – в Англия, Америрка, Шотландия, Холандия и др., понякога оставяйки на дадена работна позиция за повече от година. Работил съм всякакви работи – от най-долните, до най-престижните. Бил съм готвач във KFC и съм излъсвал целият ресторант от-до всяка вечер. Работил съм за Амазон – сортирал съм пратки в техен склад. Работил съм в страшно много логистични фабрики, складове и заводи на запад. Сглобявал съм колела, бил съм месар, работил съм на поточни линии, товарил съм плодове и зеленчуци, сглобявал съм курнизи за пердета, бил съм барман в безброй 5 звездни хотели и резорти по цял свят, бил съм houseman в същите тези резорти, сервитьор, чистил съм къщи в щатите, миел съм чинии/скарите и всичко което можете да се сетите във фаст фууд ресторант, продавал съм мезета – меса и кашкавали на студената витринта в супермаркет в САЩ,  програмирал съм самолетни билети за известни авиолинии и съм буквал самите полети на пасажери, работил съм като треньор – и по фитнес, и по кикбокс за деца. Работил съм като помощник-рибар на рибарско шанти в САЩ и съм оправял стръвта на ловци на малки акули. Участвал съм в изграждането на големи фотоволтаични паркове – заемал съм всякаква длъжност в тази сфера – освен , че съм копал в калта до пръсване, съм бил и модулист, монтажник, кабеляр в електрото, и т.н. Бил съм и хамалин, продавал съм картини – художник съм и се занимавам с изобразително изкуство откакто се помня. Писал съм музика, занимавал съм се с търговия и какво ли още не. Цял живот съм се мъкнал из работническата класа  и много добре знам значението на израза ЗДРАВА РАБОТА. Взимал съм 20 часови смени, от, които ми се е инфектирал пръста на крака от преработване, след което се налагаше да ми вадят нокъта два пъти. Ръцете са ми се напуквали и изприщвали от всичките препарати, които съм ползвал , за да излъскам целия ресторант, включително и тоалетната. Прибирал съм се окъсан от работа – целия в брашно, кал или бълвоч – след като съм отпушил някоя тръба под мивката на работа. Работил съм толкова много “Противни“ работи , че ако реално си мислите , че някаква работа на този свят може да ме уплаши – дълбоко сте заблудени. Толкова много време съм прекарал в тея сфери, че да ви кажа даже започна да ми харесва страшно много в един момент. Работата си е работа – не ми дреме какво работя , стига да вървя нагоре към целта си и да съм жив и здрав, успеха е въпрос на време. Не познавам думата срам или не мога в тази сфера. Това, което виждате в този сайт, в тези статии , в тези книги – това е финалния , шлифован продукт , плод на всичкия този труд и лишения за, които ви говоря. Вие виждате само завършения продукт и си мислите , че успеха ми просто е паднал от небето. Вие не познавате в дълбочина процеса, преди да стигна до тук. И няма откъде. Аз винаги съм си бил аз – и във фабриките, и зад бара, и като мияч на чинии.. Просто сега дойде момента светът да го види. Този фактор допълнително допринесе към гледната ми точка относно несъществуването на окончателния ми провал. Толкова много пъти са ме уволнявали от работа, гонели от час и заплашвали с изгонване от училище и от университета, че съм им загубил бройката. Обаче след всеки подобен временен провал (провал, в очите на другите) аз се осъвършенствах все повече и повече. Глух съм за негативното мнение на другите. Отдавна съм спрял да плащам данък обществено мнение – още по-малко да доставям удоволствие на банда бездарници, които се хранят от хипотетичните провали на другите, за да се почувстват по-добре и да се издигнат в собствените си очи. В такива представления не участвам и такива удоволствия не доставям. Това, че живея в цирк не значи, че съм клоун. Така и не осъзнахте, че през цялото време аз дирижирам цирка, а вие сте част от представлението. Накрая на деня вие се прибирате разочаровани по стаите си, аз се спуквам от смях по пътя към банката.

Това е за вас, скъпи недоброжелатели. Вие си знаете кои сте. Надявам се осъзнахте, че докато чакахте аз да се проваля, аз успях – а вие се провалихте. Докато вие ми желаете провал, аз ще направя това, което правят успешните хора  и ще ви пожелая успех. Дано успеете в начинанията си и дано това отмие замъгленото ви от омраза полезрение. Но да знаете, че дори и да успеете – в една клетка не може да има два лъва. Не може първото място да се заеме от двама души – все някой трябва да е номер две. Аз залягам изцяло на истината  и освен ако вие не залягате повече от мен на истината, няма да можете да вземете първото място. Защото първото място винаги е заето от любимеца на публиката – от човека на истината и честта. Другото всичко е прах в очите. Успейте, но успейте по истинския начин. По правилния начин. В тази насока ви желая успех, защото няма как да пожелая успех на нещо , което е противопоказно и противно на истината, нещо ,което би донесло повече разруха отколкото градеж когато успее. Докажете , че сте годни за градеж, излезте и победете.

А аз винаги ще съм на бойното поле – там е мястото на война. Винаги ще съм играч на сцената на живота – може да падам , може и да ставам – но в крайна сметка ще бъда на сцената, докато окуражаващите и освиркващите викове винаги ще бъдат от скамейките. Но без значение дали ще съм в светлината на прожекторите или ще съм забравен от мейнстрийма докато ме споменават носталгично, аз винаги ще бъда победител. Запазвам си правото винаги да бъда това , което съм, без да съм длъжен да плащам данък обществено мнение на когото и да било. Това съм аз, така съм оцелявал винаги, така и ще продължа да оцелявам за напред.

Това е отговорът на въпроса ви, скъпи читатели и добронамерени и недобронамерени. Отговорт на КАКВО АКО НЯКОЙ ДЕН, ВЪПРЕКИ ВСИЧКО СЕ “ПРОВАЛЯ“…

Няма провал в моя свят. Ако ,Бо,г ме е докарал до някое място, той ще ме прекара през това място. Точка по въпроса. Без значение какво ще е временното ми пребиваване на това място, успеха след това ме очаква. Ако ви е страх от провала, вземете пример от мен. С тази ментална нагласа, вие никога няма да се провалите. Отдавна спрях да давам власт на хората над моя живот. Всеки втори човек прочел две изречения за мен или чул няколко неща за мен реално си мисли, че ме познава, но вие даже не познавате и една 100-на от мен. Най-близките ми хора не ме познават напълно, както и аз не ги познавам напълно. Какво остава за вас, на които съм позволил да надникнат в една десетохилядна от това което всъщност представлявам? Не си правете труда да ме разнищвате, защото плетеницата е прекалено сложна за разнищване. Не очаквайте окончателния ми провал, защото той няма да дойде. Попийте максимално всичките позитивни, мотивиращи съвети от мен и се изградете максимално като личност – с това може да постигнете успех. И за финал – запомнете, материалните/физическите успехи и съкровища са важни, но истинските съкровища са духовни и само тези ,които наистина търсят ги намират. А успехът и в двете сфери зависи изцяло единствено от вярата ви – вярата в Бог  и вярата в способностите ви.

Прочетете още…

0 коментара

Подайте коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *