№ 73 – МОЯT ОПИТ В БОЙНИТЕ ИЗКУСТВА. ДО КОЛКО СА СЪВМЕСТИМИ С ФИТНЕСА?

Бойните изкуства биват много видове, като техният произход в повечето случаи е древен. За бокса, например, има сведения че е възникнал в Китай през 13 век. За родина на таекуондото, се счита Корея. Кунг-фу-то е възникнало в Китай, като негово известно продължение е винг чун-а. Счита се, че то е установено от жена. Бразилското джиу джицу произлиза от Японската версия на бойното изкуство и се заражда през 20-ти век в Бразилия. Каратето и всичките му версии – киокушинкай , шотокан и т.н. са основани в Япония. Родина на джудото също е Япония. Муай-тай-а е спорт, основан в Тайланд, а бойното самбо е основано в СССР.

Има още десетки, та дори стотици различни видове бойни изкуства и разновидности на горепосочените дисциплини.

Всички тези бойни изкуства се различават по много фактори – едните са контактни, другите са безконтактни/или неконтактни – като шотокан каратето. Някои от тях се занимават с граплинги,прехвърляния и тейк-дауни – като джудото, други пък емфазират главно върху ръкопашния бой, като винг чун-а. Въз основа на това трябва да знаем, че няма най-добро бойно изкуство. Има бойно изкуство, което е добро в своята сфера и до там. Естествено, най-завършеното бойно изкуство в днешно време може да се каже че е ММА-я. (Смесените бойни изкуства). Обаче , съдейки по името му, това въобще не може да се нарече бойно изкуство, от гледна точка на това, че в него просто са смесени абсолютно всички стилове, за които се сещате. Там няма някаква особена иновация и нещо уникално, та да го наречем отделен вид бойно изкуство. ММА-ят е съвкупност от бойни изкуства, което го прави може би най-ефективен – защото чрез него можете да развиете всяка една сфера от уменията си – граплинга, спаринга, тейк-дауните и т.н. Много хора са на мнение (и аз в това число), че ММА-ят малко обезсмисля задълбоченото трениране на друг вид спорт като борба или чист бокс, защото ММА-ецът винаги ще е една стъпка напред поради факта, че владее няколко бойни изкуства. Вплитането на всички тези спортове беше неизбежно и определено е много интересно, но това просто уби почти всякакъв смисъл в това да се развивате в други спортове. Не че там няма да постигнете уникални бойни умения, но защо да се лимитирате само с ръкопашен бой, или само с граплинг, като можете да вземете по малко от всичко от ММА-я. Това е плюс, естествено, но малко или много уби вековните традиции и субкултурите на всички брутални спортове като каратето. Въпреки това – който и боен спорт да изберете, няма да сгрешите.

Моят опит в бойните изкуства е среден – имам 3 колана по шотокан карате , 2 от които изкарах за около 7 месеца усилени тренировки. Каратето ме научи на много неща – на дисциплина, на себеконтрол, на мотивация и най-вече на брутална издръжливост, гъвкавост и на възможността да защитавам себе си. Каратето ме направи много по-фокусиран и точен – разви бързината ми на максимум . Каратето ме направи много по-уверен в способностите ми, особено помагайки ми по време на самия изпит, който беше с продължение около 5 часа – изпит, на който трябваше да извършим безпогрешно какви ли не кати, да демонстрираме удари както и да правим спаринги (кумите). Преди да започна да тренирам карате си мислех, че няма да е нещо много трудно или свръх натоварващо, но честно да ви кажа, в много аспекти то е дори по-трудно от бодибилдинга..тренировъчните сесии бяха много изтощаващи – понякога продължаваха по 2-3 часа нонстоп размазвация – насред лято, в супер горещ физкултурен салон. Положението беше като на фронтовата линия – кимоната ни буквално плуваха в пот, а кокълчетата на юмруците ни кървяха от цялото стоене на тях и от всичките удари в стената. След всяка карате тренировка имах чувството че живея втори живот – спортът наистина е брутален. Каратето те прави машина за убиване. Извън залата не трябва да се прави кой знае какво относно пазенето на стриктни хранителни режими и други физически занимания, така че, поне това беше бонус. Каратето не беше много ангажиращо и поради факта, че ходехме на тренировки около 2 пъти седмично, за разлика от 5-6 дневните бодибилдинг тренировки седмично, на които бях свикнал. Нормално прието е на изпита за покачване на степента ви в каратето и за взимане на нов колан да се явите само за един колан. Което ще рече, че може да взимате по един колан на година. Има около 10 (в зависимост от федерацията) различни степени колани – бял, жълт, оранжев, зелен, син първа степен, син втора степен, кафяв, кафяв втора степен, кафяв трета степен, черен – и след този черен има още 10 степени до последното ниво. Аз бях твърдо решен колкото се може по-бързо да се изкача по стълбицата на йерархията и се реших да взема 2 колана наведнъж. Времето, което оставаше до изпита когато започнах да тренирам беше около 7 месеца, при което казах на треньора ми да ме спуква от тренировки 2 пъти повече, за да се подсигуря с достатъчно способности когато се явя на изпита. В каратето поне важи законът, който всички се опитват да прилагат неуспешно при бодибилдинга – колкото повече , толкова по-добре. Та , там беше всичко или нищо. Отивах на тренировки, размазвах се и се прибирах като парцал. Даже ходех с черно кимоно за да се отличавам от другите и треньорът ми постоянно да гледа в мен и да ме поправя, бях силно мотивиран да свърша двойна работа за двойно по-малко време.

…И когато най-сетне дойде денят  – УСПЯХ!

Изпитващият беше не кой и да е, а великият (вече покоен) Сенсей Евгени Щерев – първият Български световен шампион по карате , собственик на 5-ти дан черен колан, станал номер 1 в света на шампионата във Вашингтон през 1992г. – награден лично със златото от не кой да е – а от Арнолд Шварценегер. Човекът беше истински професионалист и не само ни изпитваше, а ни поправяше с огромно внимание при всяка една допусната грешка. След няколко часа кати, ударни демонстрации и спаринги – взех това, за което бях дошъл, именно двата ми нови колана по карате – жълт и оранжев. Вече бях собственик на 3 колана, които гордо окачих на стената си. Всичко вървеше добре до този момент, но както при всичко друго – и при каратето се оказа че има минуси, при това големи. Точно преди да завършим изпита, сенсеят ме пусна да правя спаринги с един много здрав колега, който току що беше взел вторият си кафяв колан. Той беше в моята категория, пък и искахме да направим показно на по-малките, затова се съгласих. Направихме един спаринг за около 3-4 минути, всичко вървеше добре. Млатехме се здравата. Обаче в един момент реших да скоча към него с Мае Гери (фронтален кик) ,при което той се завъртя с Маваши Гери във въздуха и ме нацели директно в кръста. Ударът беше силен, изтраска ме много здраво – но нищо особено не усетих на момента. Кумитето продължи известно време, след което спряхме, поздравиха ни, наградиха ни – и ни изпратиха кой от къде е .


На другия ден обаче , тръгвайки да ставам от леглото кръста ме сецна здравата – бях като тотален инвалид! Точно на мястото на което ме беше изритал бях тотално шах и мат. Не знам дали беше засегнат някой нерв, или просто мястото беше натъртено, но в продължение на една – две семици бях доста зле в тази сфера. Болката премина след около 2 седмици…но точно тук е моментът да опиша единствения минус на бойните изкуства ,минус който в общи линии ме накара да се откажа поне временно от тях.

Този минус е фактора КОНТУЗИИ.

След тази малка контузия осъзнах едно – че ако реша да продължа да тренирам усилено карате , може би ще се сблъскам с нещо много по-тежко от това. Осъзнах че при една евентуално по-тежка контузия, като сериозно счупване на някоя кост, няма да мога да практикувам спорта, който обичам повече от всички спортове – именно фитнес/бодибилдинг. Сложих нещата на кантар и реших да прекратя тренировките си по карате (поне временно). Някога може би ще се позанимавам пак с някой боен спорт, може и пак да започна да тренирам карате – но ще бъде в една по-късна фаза от живота ми, след като постигна всичко, което искам да постигна във фитнес сферата. Дори тогава пак е малко вероятно да се захвана с него отново.

 Както казах – нищо не е по-важно от здравето , а в момент като този, когато ми трябват здрави стави и кости, за да се развивам успешно във фитнеса , не мога да си позволя да се контузя и да съм нехаен в това отношение. Просто след тази малка контузия наистина оцених здравето си и лежейки на леглото  в продължение на почти две седмици осъзнах колко всъщност обичам фитнес тренировките, и как те са ми по-належащи , ако искам да съм здравословен доживот…а с този прецакан кръст нямаше шанс да ида до залата, или да правя каквото и да било. Представете си ако контузията беше наистина тежка.

Поглеждайки нещата от тази светлина трябва да осъзнаем един факт:


Захванете ли се с бойни изкуства, някакви контузии ще са ви почти сигурни. Не го казвам от гледна точка на това, че ме е страх от тях – тук не става въпрос за страх, защото и кучето не го е страх, когато пресича улицата нехаещо, без да погледне и го блъска кола. Важното е човек да не го е страх, но не и да е безразсъден. А повечето хора подхождат с бойните спортове точно по този начин – безразсъдно. Като кучета, без да мислят. И после съжаляват. Вижте какво се случи с Мохамед Али – след толкова години удари в главата, паркинсонът си каза тежката дума. Истина е че има и боксьори като Тайсън Фюри и Майк Тайсън, които видимо се справят добре дори на стари години, но човек никога не знае от къде може да му дойде. Не е хубаво да рискуваме здравето и живота си за нещо подобно.

Естествено, ако бойните изкуства са нещо , от което искаме да се изхранваме и имаме амбицията и способностите да станем световни шампиони – тогава нямаме друг избор ,освен да ги практикуваме сериозно и да правим огромни саможертви. Обаче, ако тренирате просто от любов към спорта и го закъсате поради някаква контузия, мисля че е крайно време да осъзнаете, че не целият свят се върти около този спорт. Има къде-къде по-здравословни спортове, като фитнес и разни безконтактни бойни изкуства, които ще те държат в много по-оптимално здраве. А вярвайте ми, след някоя годинка хроничните болежки, причинени от контузии започват да си имат значение. Хубаво е да имаме някой медал/колан/диплома, или друго постижение на стената в стаята ни, обаче ако цената за това постижение е 60-70 години страшни болки в кръста, или в ставите , е добре да се замислим дали си струва жертвата въобще.

В общи линии , за финал ще кажа следното:


Сумирайки всичко написано до тук – каратето, и бойните изкуства като цяло са нещо страхотно. Плюсовете от практикуването на бойни изкуства са много – те ще те направят истински войн – ще те накарат да мислиш бързо и да действаш бързо. Ще развиеш бойните си способности на макс, (които противно на очакванията на хората, които не разбират от бойните изкуства в дълбочина – трябва да използваш главно за самозащита). Ще изчистиш огромно количество подкожни мазнини, ще се изцепиш, ще покачиш и известно количество мускулна маса. Ще станеш много по-гъвкав , по-пъргав, бърз,експлозивен , точен и енергичен. Спомените ми от карате дните ми са единствено хубави и се гордея много с постиженията си. Това е истинско изпитание за ума, тялото и духа – едно изпитание, което определено ще ви направи по-голям мъж, отколкото сте били преди това.


…Всичко това, обаче, си идва с цената – и голямата цена тук е евентуална контузия, която може да бъде и много тежка. Без значение дали ще практикувате карате, бокс, джиу-джицу или нещо друго. Не един или двама спортисти са прекъсвали спортната си кариера заради подобни тежки контузии, а някои от тях са оставали и инвалиди за цял живот. Естествено, подобни тежки контузии има в абсолютно всеки един спорт – обаче при бойните изкуства те са много често явление. Имайки предвид това – трябва да сте особено внимателни и да помислите дали даденото бойно изкуство е нещо, с което искате да се занимавате цял живот – нещо, за което си струва да си дадете здравето, или е просто временно увлечение и занимавка. Ако е второто – помислете дали си струва риска. В крайна сметка – изборът си е изцяло ваш. Това е моят опит до момента (2022г.) в сферата на бойните изкуства. Аз направих избора си и избрах всевъзможно най-здравословния начин на живот – фитнес тренировките , кардиото и здравословното хранене.

Имате амбиции да започнете да се занимавате с бойни изкуства? Искате да изградите добра физическа форма преди това? Или пък просто искате да влезете в дадена категория – била тя по-висока или по-ниска?

Аз съм правилният човек насреща.

Нека не забравяме, че велики боксьори като Майк Тайсън са били под треньорското крило на културисти като Лий Хейни през 80-те години. Няма по-изпипан метод от културисткия и от фитнес тренировките за покачване или сваляне на килограми, както и за увеличаването на грубата ви мускулна сила. Все пак да не забравяме, че фитнесът е бащата на всички спортове. И без значение какъв спорт практикувате – винаги можете да подобрите постиженията си и показателите си, ако влезете в по-добра форма. Аз мога да ви помогна с всичко това!

Прочетете още…

0 коментара

Подайте коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *