OLD SCHOOL VS. NEW SCHOOL

СТАТИЯ НОМЕР #165.

Старата школа срещу новата школа…вечния дебат във фитнес кръговете.

В почти всеки един аспект (музика, производство на автомобили, бодибилдинг, гейминг индустрията, филмовата индустрия и т.н.) – в началото на зараждането на дадена субкултура/продукт/движение/идеология, винаги се е обръщало по-голямо внимание на детайлите. Хората са си изливали съществуването си в това, което са правели, като са целeли само и единствено в максимално качествен резултат. Щом масата от хора забележат даденото нещо, и то стане мейнстрийм, тогава производството или разпространението и пропагандирането на това нещо, без значение какво е, стане масовка – тогава се разваля и истинският дух на нещото – и то изгубва цената, символиката си и специализираният си, инклузивен ъндърграунд-вайб който носи.

По мое мнение, ситуацията е напълно аналогична с това, което се случи в Бодибилдинга през последните 50 години.

Да ви кажа честно – аз съм фен на старата школа. Твърдял съм го не един път и не веднъж съм писал по този въпрос. Старата школа БУКВАЛНО изживяваше бодибилдинга – той беше начин на живот за тези хора – те живееха бодибилдинг, за разлика от повечето професионали спортисти , които го практикуват в ден днешен. Днес, този спорт в професионален аспект се превърна в едно голямо връзкарство, и един голям бизнес – докато преди няколко десетилетия, наградата за спечелен Мр.Олимпия е била някакви си 1000 долара и една купа/медал. Това е. Бодибилдърите са се състезавали от чисто желание, отдаденост и с цел забавление/пост-чувства и с цел да избутат човечеството до един нов начин на мислене. Определено са постигнали успех, но с масовизацията на бодибилдинга се случи точно това, което се случи с масовизацията на всяко едно друго нещо – качеството на предлаганите услуги намаля. Изборът от културисти/специалисти/гурута и треньори в сферата е толкова огромен ,толкова много милиони мнения се изсипват в интернет и физическата фитнес сфера всекидневно, че фитнеса се приравни с ядене на пиле с ориз по 2-3 пъти на ден и блъскане по програмата на еди-кой си в залата по поредния малоумен, нелогичен зле-нареден сплит. Като гледам повечето професионални бодибилдъри в днешно време, като че ли са изморени от това което правят. Като че ли са прекалено сериозни докато го правят – все едно го правят защото трябва, а не защото го искат, и защото се забавляват. И в общи линии, положениeто е такова. Много от тях го правят, защото трябва. Това са договори с федерации, договори за реклама, договори със спонсори, договори за КАКВО ЛИ НЕ. Може би много от тях не са разбирали в какво се забъркват , и въз основа на това бодибилдинг пътешествието им е станало тежко и омразно, вместо леко и забавно, каквото е било на културистите през 50-те, 60-те и 70-те в професионалната сфера. Изгледайте няколко интервюта на най-известните бодибилдъри през 50-те, 60-те и 70-те, и изгледайте няколко интервюта на бодибилдъри от 2000-те, 2010-те, и 2020-те години на спорта, сигурен съм , че ще намерите осезаема разлика в начина по който говорят, по който се държат, и общата им гледна точка за нещата. Не че съм против модерните бодибилдъри и цялостната субкултура на модерния спорт – не ме разбирайте погрешно, супер интересни са ми и ги уважавам на 100%. Обаче , цялостния дух на спорта в професионален аспект не е този , който е бил през златните години. Не напразно старата школа е наричана златната школа – именно, защото е такава. Тогава културистите са имали по-здрава работна етика в глобален мащаб, отколкото културистите в днешно време, да не говорим че са ползвали по-малко анаболни стероиди, и визиките им въпреки това не са били по-малко впечатляващи , от физиките в днешно време. Не напразно всички гледат назад към телата на Арнолд, Франк Зейн, Майк Менцър, Франко Колумбу, Лий Хейни, Самир Банут и т.н. и се чудят как са постигнали тези нереални тела, които не само че са свръх мускулести, но и са съразмерни. Огромната част от населението, и в общи линии дори хората които са навътре в бодибилдинга, са на моето мнение по въпроса. Стигнах до този извод след дълго проучване и разпитване на стотици, ако не и хиляди хора в сферата през годините.

А кога свършва тази златна ера? Много спорове се водят по този въпрос, но по мое мнение тя свършва някъде в средата или към края на 80-те години.

Всеки, естествено, има лични предпочитания и своя любима сфера – аз също съм огромен фен на множество имена от модерната ера като Иейтс, Леврони, Рухл и др. (които всъщност вече се считат че и те са от старата школа), но това не променя факта , че старата школа винаги си е старата школа. Пионерите на едно движение винаги се разписват първи в историята, и са поставяни в пантеона на великите от всички следващи генерации на практикуващи в дадената сфера, и нищо не може да ги измести от там. Просто човечеството работи така. Осъзнавам, че и малко или много хората обичат да слагат всичко в една перфектна времева капсула и изикривяват малко фактите относно това какво е било положението в дадена сфера през дадено поколение, затова казвам , че уважавам максимално и двете школи, и имам реалистична, трезвена точка по въпроса, като се старая да не изпадам в крайности, и да отдам чест, там дето чест е нужна, и да замълча там, където е нужно да си замълча.

Без значение коя е любимата ви сфера – важното е да вървите напред и да развивате името на бодибилдинга – защото именно вие (и аз в това число) – сме бъдещето на най-великия спорт.

Аз мога да ви помогна с това пътешествие. Свържете се с мен сега, за да получите своите индивидуални хранителни програми и тренировъчни режими, чрез които ще влезете в максимално добра форма, и ще продължавате да влизате до живот – до толкова, до колкото генетиката ви позволи. Свържете се с мен чрез формата за контакт в сайта ми, или чрез фейсбук страницата ми Body Design,  и да започваме.

No pain, no gain.

Прочетете още…

0 коментара

Подайте коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.