№ 56 – С КОГО ТРЯБВА ДА СЕ СЪСТЕЗАВАШ В СПОРТА – СЪС СЕБЕСИ ИЛИ С ДРУГИТЕ

Изключително важна тема дами и господа…

Не е много лесно да се отговори на този въпрос, но ще ви отговоря.

Не е лесно, защото отговорът е парадоксален, както винаги. На първо четене – хем се състезаваш с другите в залата – стараеш се да си по-голям, по-изцепен и по-качествено оформен от тях – въз основа на което, да речем, искаш да ги надвиеш в състезание – хем в следващия момент тренировките ти и целият зор, който си хвърляш в залата, си зависи изцяло от теб и трябва ,въпреки че следиш другите и се състезаваш с тях, да надграждаш самия себе си и да ставаш по-добър с всеки изминал ден. Чак след като надградиш себе си достатъчно – тогава се изправяш очи в очи с противника си на сцената, или пък на плажа…или пък на лежанката – за каквото тренирате, за това. Отговорът е двойнствен – в основата на мотивацията си винаги ще стоим ние самите – личното ни желание да израснем, породено от желание да свършим това, което трябва да се свърши и да не бъдем провал в собствените си очи. В един момент – виждаме че сме достатъчно добри – даже по-добри от другите в това, което правим , и естественото нещо в случая е да се докажем като по-добриte. Това, в общи линии, е спорта. Нещата не се случват винаги по този начин –  понякога първите признаци на мотивация идват от самите нас – искаме да надвием себе си, да станем по-добри, отколкото сме били вчера…понякога, просто от нищото ни удря аурата, че трябва да надвием някого в това, което прави – и основната ни мотивация за състезание се подклажа от другите – следователно се състезаваме главно с тях, отколкото с нас. Понякога положението пък стои по друг начин. Но в спорта мотивацията ни винаги се върти – или основният източник сме ние, или основният източник са другите и желанието да им се докажем, като ги победим. Аз съм бил и от 2-та спектъра на тази ситуация. С времето се научих да контролирам своите импулси и ще ви кажа кой според мен трябва да бъде основният ни опонент, и защо трябва да бъде той.
Основният ни опонент трябва да бъдем ние самите. Можем да тренираме, за да надвием някого специфично, и тогава какво? Вече сме победили. Ще търсим някой друг ли? Това може да продължи до безкрай. Не че има нещо лошо да докажем на себеси и на света че сме най-добрите в нещо – ако Господ е отредил така – така да бъде. Въпросът ми е , че това е нездравословно когато остане единственият ни вариант за хъс в живота – просто да се докажем на другите като ги надвием, и това е. Това е грешен подход дами и господа, и в един момент ще осъзнаете, че е можеби малко безсмислен. Защото след като сме победили всичко и всички, и като сме впечатлили всичко и всички, които имаме да впечатлим на този свят – ще изгубим мотивация и ще спрем да се занимаваме с това, което правим. А от другата страна на монетата – ако се състезаваме с нас самите, ако се състезаваме и спортуваме просто от чистата любов към спорта и от начина по който той ни кара да се чувстваме – ще спортуваме цял живот , и спорта никога няма да ни омръзне. Защото човек никога не може да стане достатъчно добър в спорта на тази планета. Никога. Човек винаги има къде да се подобри – и за това, ако се състезаваме със себе си – това ще бъде една дълга битка, в която хъса ще ни е да побеждаваме себе си всеки изминал ден. Няма да има по-голямо и дългосрочно удовлетворение от това. Освен това, трябва да осъзнаем и позитивите които спорта носи за нашето здраве. На младини може и да не обръщаме внимание на този фактор, но на старини ще почнем да го оценяваме. Давам ви гаранция. Няма по-голям опонент от този в огледалото срещу вас. Успехът ви не зависи от човека срещу вас на сцената , или от човека срещу вас на ринга. Да , те може да са страшно добри. Обаче в крайна сметка , успехът зависи изцяло от самите вас. Може и да сте 10 пъти по-слаб спортист от тях, но ако реално се нахъсате на 100% и имате истинската мотивация да станете шампиони – въпреки слабата ви основа, мотивацията ви може да ви изстреля много по-нависоко от противниците ви. Колкото и да тренирате с цел да биете другите – ако не надвиете първоначално себе си и не си създадете точната ментална нагласа, може физическите ви показатели да са по-добри, но представянето ви да не е на ниво. Поддаде ли умът ви – поддава всичко друго. Точно затова мисля, че трябва да се състезаваме от самото начало главно със себе си – надвивайки себе си, и доказвайки си битка след битка, че сме израснали и че сме достатъчно силни, можем въз основа на това на по-късен етап да се изправим срещу всеки опонент и да го размажем с лекота. Обаче, ако не надвием себе си първоначално и скочим директно срещу опонентите си – няма да познаваме собствените си слабости и може да паднем в битката. Трябва да познаваме себе си на първо място, да се състезаваме със себе си на първо място, и да надвием себе си на първо място – преди да се изправим в битка и да надвием другия. Много хора се справят с този въпрос по различен начин, но това за мен е най-оптималният начин да се справим с този въпрос. Победи себе си, за да победиш другите. Първото взаимства от второто, както и второто взаимства от първото. НО първото има по-голяма тежест , именно това да се състезаваш със себе си.
Защо ли?
Защото , хипотетично скъпи читателю, ако утре изчезнат всички хора на планетата , ще спортуваш ли още? Ще тренираш ли, ще спазваш ли режими, ако си последният човек на планетата?
Аз да. Значи, в крайна сметка, състезанието с теб самият трябва да  е основният движещ фактор. От там следва другото, от там почва истинският ти път.  Защото спортът е повече от битка с другите. Спортът е начин на живот. Спортът лекува. Спортът изгражда. Спортът дава сила. Спортът удължава живота. Ако наистина осъзнаем тези неща, ще продължим да водим битката със себе си дори на старини – дори тогава, когато сцената не е вече наша!

Имате нужда от една перфектно изработена тренировъчна програма и хранителен режим? Аз съм човекът насреща!

Прочетете още…

0 коментара

Подайте коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *