СРЕЩИТЕ МИ С РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ, КРАСИМИР САРАФОВ И ДОБРИ ДЕЛЕВ.

СТАТИЯ НОМЕР #250.

Реших, че ще е добра идея да ви споделя за срещите ми с Българските величия на културизма преди време, разговорите, които проведох с тях, и опита, който почерпих от тях.

Споделих ви вече за срещите ми с Биляна Йотовска, Кевин Леврони, Дориан Йейтс..време е да обърнем внимание и на мъжката част от Българският бодибилдинг свят.

В България, фитнес тренировките в бодибилдинг стил нашумяха след падането на желязната завеса и идването на демокрацията, до преди това доминиращият тренировъчен стил бяха олимпийските щанги, при това в строго-регулирани държавни тренировъчни зали. Професията щангист през онези години е била много ценена, докато в днешно време, за жалост, поради когнитивните дисонанси от които страдат много политици и и държавници, сме изгубили желанието си да се доказваме пред света във всяка една сфера на спорта, освен в няколко отбрани такива – от което пострадаха щангите, а фитнеса и бодибилдинга въобще не могат да дръпнат дори близо до нивото, в което се намират в момента спортистите в този бранш в САЩ, например.

Въпреки това, и в тази сфера България може да се похвали с едни от най-добрите спортисти в света – не съм включил в тази статия великите Христомир Христoв и Димитър Димитров, както и съм изпуснал да сложа снимката си с Момчил Милев, който също много уважавам, поради простата причина че не можах да я намеря на хард драйва си – но той водеше сeминара заедно с Радослав Ангелов, на който присъствах преди години, където се срещнах и с него.

На първата снимка от ляво надясно съм с Радослав , посетих негов семинар който той беше организирал в родния ми град преди около 3-4 години. На втората снимка съм много малък – там съм на около 18 години, и се щракнах с Красимир Сарафов след състезанието Мечката. На третата снимка съм с Добри Делев, където се щракнах в същата зала, в която се проведе семинара на Радослав и Момчил. Снимката е на едно 5-6 години.

Всички тези лица са шампиони на световно ниво, и са се състезавали срещу професионалисти в чужбина. Развитието им е на нереално ниво, като Радослав и Добри пре-спокойно могат да се пуснат на Олимпията в най-скоро време. Голям кеф е, че въпреки обтегнатата обстановка в спорта в България, цялата омраза и цялата завист, която е типична за една държава изядена от пропаганда , в която хората са постоянно насъсквани един срещу друг, пак има лица като тези , които се впускат да гонят подобни високи постижения, и в крайна сметка поддържат субкултурата на бодибилдинга жива.

Първо, на семинара , с Момчил и Радослав, обсъдихме доста обширни теми – от генетика, до тренировъчни похвати, хранене и т.н. – коментирана тема от моя страна с тях двамата беше относно това дали е възможно стернума да се разшири след определена възраст чрез имплементирането на специални тренировъчни програми, като дишащи клекове в суперсерия с пуловър на пейка, на което момчил отговори че е напълно възможно, но че в една определена възраст стернума се втвърдява и че след това процеса по разширяването на гръдния кош става близък до невъзможното. Естествено, освен ако не говорим за натрупване на мускулна маса в областта на сератуса, гръдните мускули, латисимусите и т.н., но иначе, в общи линии разговорите бяха всеобхватни и засягаха почти всяка една сфера на тренировките, генетиката и храненето – изключително обширни теми, които продължиха с часове. По едно ¾ от темите бях на същото мнение с тях, относно всеобщите фитнес похвати за хранене, тренировки и така нататък, като новото което научих беше за личният им опит в сферата като треньори, състезатели и спортисти –  както и за Българската, неписана история на спорта през погледа на Момчил през последните 30+ години. Момчил сподели ,че сцената е изключително различна в сравнение с едно време, няма хвърлена сенка върху фитнес информацията, но че точно това е изиграло лоша шега на фитнес света,а който пък е пренапълнен от информация , и сме стигнали до такъв момент, че е изключително трудно да се отсява истината от лъжата. Въпреки това, сподели че е доволен от въпросите , които му задавахме и темите, които обсъждахме, споделяйки най-важното заключение, че когато в една зала нивото на трениращи е високо, то си личи най-много по теоритичните знания на трениращите и въпросите които задават – и беше прав. Може да си много здрав, но да си слаб спортист. Може да си много слаб или дебел, но да си здрав спортист, стига да имаш някакъв опит и стабилна база от теоритични знания, които да продължаваш да прилагаш, докато стигнеш успеха. След семинара си побъбрихме, помайтапихме се, щракнахме се няколко пъти, и всеки хвана по пътя си.

Второ, срещата ми с Красимир Сарафов. Тя не беше нещо особено, тъй като човека много бързаше след състезанието, но отдели достатъчно време на любителите на колосалната му физика да се щракнат с него, и да си побъбрим един-два реда и да се помайтапим. Физическото му развитие беше от друга планета – тежеше с 20тина килограма повече от мен и беше в пъти по-изчистен и оформен. Едно е да го видиш на снимки, друго е да го видиш на живо. Тогава бях по-малък, и кондицията му и външният му вид силно ме мотивираха. Това беше първото ми шоу по културизъм на което съм присъствал , годините бяха супер интересни и изпълнени с емоция, което допълнително маркира този период в главата ми и остави следа вътре в мен. Въпреки че, както съм казвал, не мисля да гоня професионална кариера в спорта поради огромната компетитивност, нерегулираното използване на стероиди в сферата, както и много други третични фактори, не изключвам възможността някой ден да се пусна на сцена, без значение в каква категория, е така – просто за спорта. Още тогава, виждайки тези момчета на сцена си казах – защо не? Кой знае какво ще е – бъдещето ще покаже.

Трето , срещата ми с Добри Делев. Това е един от най-здравите Българи които съм виждал, да не кажа най-здравия. Добри дойде на посещение в местната фитнес зала, като беше достатъчно голям пич да ми отдели 10-тина минути да си побъбрим и да обсъдим положението във фитнес света. Попитах го за общи фитнес теории и понятия, на което,  ако помня добре, той ми спомена че в крайна сметка във фитнеса всичко е индивидуално, и че всичко е въпрос на здрава, непрекъсната, постоянна работа и че всичко си зависи от индивидуалния човек. След това го помолихме да направи малко позинг, при което той си показа едното бедро и го стегна – казвам ви, такива крака не бях виждал никога през живота си на живо. Едно е да видите професионален културист на снимка, СЪВСЕМ друго е да го видите на живо – просто няма никаква връзка. Изфибрени квадрицепси на живо изглеждат умопомрачително добре, докато на снимка, повечето хора бягат от тях. Полафихме си, помайтапихме се, след което всеки хвана по пътя си.

Срещите ми с тези хора бяха изключително ползотворни и интересни – научих някои нови неща, затвърдих си знанията по множество въпроси, и се мотивирах допълнително от постиженията на тези легенди на Българският бодибилдинг. За финал, искам да ви дам един съвет:

Без значение в коя сфера се намирате – в тази сфера винаги има някой който да е най-известният или най-добрият. Дали ще е в киното, дали ще е в ресторантьорството, дали ще е в програмирането, дали ще е в спорта, дали ще е в политиката – няма значение. Пробвайте се да издирите този човек и да се срещнете с него. Това ще ви даде огромен бууст и мотивация в сферата, ще остави спомени у вас до живот , и може да научите неща , за които сте си нямали и представа че стоят по този начин – неща и информация, която може да промени живота ви. Запомнете едно – никой не е научен в този свят, не си мислете че можете да направите всичко сами – дори информацията която добивате от интернет, от игри, от музика или др. е положена от някого там. Ние сме социални същества и се учим един от друг – ученето не свършва с завършването на гимназията или университета. Човек учи цял живот, и истинското учене според мен започва след университета – тогава наистина се сблъскване с живота и научаваме какво е да живееш от първа ръка – до преди това всичко са теории, след това има и теории, и приложение. И успехи, и провали. Повечето хора отказват да се учат след училищният период – не побарват и един учебник, и една книга след това – мислейки си , че са готови с животите си и че са напълно образовани – каква огромна грешка. Освен учебниците и видеата и статиите по интернет, е хубаво да се срещате с големи хора във вашата сфера на живо за да добиете ИНДИВИДУАЛНИ знания и опит, които ще ви дадат едно безценно рамо напред в сферата. Изключително голямо хоби ми е да се срещам с актьори, рок звезди, шампиони, политици и всякакви други разписали се в живота хора – защото човек с който се събере – такъв става. Ако всичките ти приятели са пияници или наркомани, почти е невъзможно ти да си нещо различно, и да не прихванеш от техните лоши навици. Така е и с добрите навици – няма как приятелите ти и обкръжението ти да са добри, успяли хора – и ти да не прихванеш малко или много от тяхните навици. Не говорим да търсиш такова обкръжение насила – насила нищо не става. По-скоро натуралното ти състояние на ума би трябвало да е такова – състояние на растеж, себеразвитие, вяра, позитивизъм и т.н. – а не на пристрастяване, депресия, отчаяност, демотивация и т.н. – така че , дръжте средата си чиста – и приятелската си среда, и хората с които се срещате.

Само ще пожънете от това.

Прочетете още…

0 коментара

Подайте коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.