ЗАВИСИ ЛИ ИЗЦЯЛО ОТ НАС УСПЕХА НА РАБОТНОТО МЯСТО?

СТАТИЯ НОМЕР #259.

Отговорът е: НЕ.

Успеха на работното място , дами и господа, и най-вече задържането ви на дадена работна позиция не зависи въобще от това колко добри сте вие, колко обичате работата, колко сте отдадени на нея или колко сте умни.

Нека ви обясня:

Изключително малко са работните места на този свят , които са уединени, и в които абсолютно цялата свършена работа зависи от самият вас. Обикновено, в почти всички работни позиции работата е отборна – работите с колеги. Преди да започна да работя, когато бях на 17, си мислех, че когато човек се хване на някаква работа – това е. Всичко става праволинейно, и курса на работа се задържа константен за години напред, като се очаква, че щом вече сте зрели хора, никой няма да се държи като задник с вас, както са се държали учителите в даскалото ви.
Е, колко съм бил далеч от истината само.

Има един милион фактора относно успеха ви или задържането ви като цяло на работа. Работил съм на над 30-40 работни места до момента за последните 10 години (до момента на написването на този текст – 2022г.), покривал съм всякакви различни професии от готвач, до АЙ ТИ специалист, работник в завод, хамалин и треньор в зала – и при всяка от тези позиции, завършването на поставената задача е малко или много зависеща от общите действия на целия отбор. Да, когато кодирах самолетни билети за световно известн авиолинии, работата беше по-уединена, но пак зависеше от общите усилия на мен, човека до мен и тийм лидера ни – чиито общи усилия много често бяха в положение на сблъсък. При другите професии, сблъсъците на интереси и различията в начина на работа бяха много повече отколкото тези с които се бях срещал в АЙ ТИ сферата. В общи линии – колкото повече хора сте на работното място – толкова по-голям сблъсък на интереси ще има. Това, колко сте добри, няма абсолютно никакво значение за това дали ще успеете на работното място. Факторите там са изключително много, и тук ще се пробвам да изброя доста от тях:

  1. Вие реално сте по-добри от всички, имате блестящи идеи за движението на бизнеса – но шефовете ви и колегите ви не могат да го оценят или разберат, водейки бизнеса към разруха или поне към състояние на застой, противно на вашите съвети и опити за намеса в процеса на бизнеса , породени от чистото желание за неговото подобрение. Породения сблъсък на интереси ще наложи или да се съгласите с потока на събитията или да напуснете работа (като обикновено се получава второто), което значи, че не всяко напускане на работа/уволнение се случва поради вашата неадекватност и немърливост. Много пъти причината е в неадекватността и непрофесионализма на шефовете и колегите ви – и въпреки че вие сте това , което движи бизнеса напред , въпреки че вие сте ключовия играч, въпреки че вие единствени правите работата правилно и имате точната визия относно това , как трябва да се случват нещата,  точно вие ще трябва да напуснете. Понякога можете да се “провалите“ от това, че сте прекалено добри. Но трябва да знаете – там където се затваря една врата, се отваря друга. Пък и да не се отвори – разбийте дупка в стената.
  2. Имате различия в характера със супервайзъра си, който пък е близък с мениджъра. Не говорим за характер, имащ нещо общо с работата ви. Говорим за чист, личностен характер. Вие сте настроен различно политически от него, или пък харесвате различен стил музика. Няма абсолютно нищо лошо което вършите в работата си, но той безпричинно може да ви мрази – просто може да сте му апатичен, което ще го накара да се заяжда с вас , при което, естествено, на вас нервите ви няма да издържат и ще го разкатаете в един момент, което може да доведе до вашето отстраняване, или пък ще ви зариват допълнително с работа, докато напуснете доброволно. Виждал съм го да се случва множество пъти. Колкото и тези над вас да държат тезата че всичко е бизнес на работното място и няма никакви лични отношения, това е само тяхно прикритие за суровата реалност и алиби (защита, в случай на обвинение)– лични отношения ИМА, и на всяко работно място на което съм присъствал, винаги е имало човек на ключова позиция, който е бил уреден там от шефовете/собствениците – реалноста показва че на работното място има пристрастия, и че всичко е шуробадженащина – ОСОБЕНО в България. Шефа винаги ще сложи на множество позиции свой верен пес който да маха опашка като ги види, въпреки че твърдят точно обратното. А когато един такъв пес просто реши , че не му харесва прическата ви, или музиката която слушате или начина, по който го гледате (въпреки че в погледа ви очевидно няма нищо, а него го пере параноята) – много е лесно той да започне да води тиха битка срещу вас, с цел да ви уволнят или напуснете, и на ваше място да сложат някой друг.
  3. Вие сте новака в отбора. Може да сте перфектно пригодени за работата, да носите свръх приходи на бизнеса или предприятието, да се държите добре се клиентите си, и пак да имате проблеми , поради факта, че колегите ви са там години преди вас, и са изградили нещо като гилдия, като собствен начин на работа, в който начин вие се намърдвате като аутсайдър, и “разрушавате” нормалния поток на работа – такъв, какъвто е бил до момента. Новака винаги е мачкан , подритван и третиран като чирак – използват го за вършенето на най-мръсната работа – и аз съм бил новак в разни дупки, и съм бил използван,и аз съм бил в стар отбор, и съм виждал какво е отношението когато някой новак се намеси в гилдията – без значение колко е добър, работлив, умен или можещ. Впрочем, виждал съм не един път мияч на чинии който да има 50 пъти повече акъл от главния мениджър на екипа – на много такива новаци просто не им издържат нервите и им слагат майната – не напускат, и не се “провалят“ защото са глупави и са слаби работници, а защото са зле третирани, и защото са прекалено добри.
  4. Настъпването на бавни, но славни изменения в процеса , условията и начина на вършенето на дадена работа , различни от тези за които сте се разбрали в началото,  също е огромна пречка за успеха на работното ви място. Колко пъти съм започвал дадена работа с разни обещания – в началото всичко върви перфектно, докато месец по-късно не започнат с някакви новости, тотално различни от това за което сте се разбрали в началото – поставяйки ви пред свършен факт като – “Ако не ти харесва, си тръгвай“ – при което, естествено, никога не съм бил басмата на който и да било, и рано или късно съм си вдигал чукалата и съм отивал към по-добро. Никой не бяга от доброто, дами и господа. Всеки бяга от лошото, но тези робовладелци които нормалния човек нарича шефове, не могат да го разберат и никога няма да могат да го разберат . Във всяка една работа започват да изискват различни неща от теб и да налагат радикални промени, които буквално ви увеличават задълженията и отговорностите петорно. Започва една игра на котка и мишка. Вие сте се разбрали да сте бармани, ама ще вършите работата и на сервитьора, и на чистачката, и на доставчика, и на мениджъра – в общи линии – на запад 5 човека вършат една работа, а само тукашния  Ганьовски шеф иска един човек да върши 5 работи. Е, не става. Ако искате екстра свършена работа – ще плащате екстра пари, или положението винаги ще е изострено, и винаги ще си играете на котка и мишка. Поради факта , че сте алчни и некадърни управители, непознаващи в дълбочина човешката психология. Точно поради тази причина се провалят повечето бизнеси в Бълария, а и в световен мащаб – лошо отношение и държане с работниците ви все едно са ви длъжни да ви облизват задника. Е , не са. И никой няма да го търпи за по-дълъг период от няколко месеца, освен, естествено, ако човека не е лизач на гъзове. А аз не съм такъв лизач.
  5. Което ме води към следващата причина относно успеха или задържането на работното ви място да не зависи изцяло от вас – постоянното намиране на нови, безсмислени задачи за вършене ДОРИ когато нямате работа – което на практика ви оставя без възможност да си почивате на работата, да спасите нервите си , и да се насладите на целия работен процес и огромният плюс който носи – именно, време за релакс и почивка. Абсолютно всеки един човек се хваща на дадена работна позиция главно поради позитивите които тя носи. Никой не се хвана на дадена работа за да му е трудна – всеки гледа да си улесни работата до колкото е възможно, всеки иска да му е леко. И когато работния процес позволява периоди с лекота в работата (примерно, няма клиенти в кафето/фитнеса/офиса или каквото и да било друго предприятие или бизнес) не е адекватно, скъпи робовладелци, да карате работниците си да чистят фугите на плочките, да избърсват и лъскат цялото предприятие до блясък, само и само за да се върши нещо. Хората са дошли на вашата работна позиция ТОЧНО поради причината че ЗНАЯТ че имат възможно време през което могат да си релаксират – ако са искали да са чистачи, да хамалстват, или да вършат друга работа на кило – тогава щяха да станат точно това, а не да правят това, което правят! Повечето работодатели страдате от някакъв шефски, робовладелски комплекс – който ви кара да издевателствате с работниците си и да не ги оставяте на мира – все едно те идват от чистото желание да ви слугуват и да ви движат бизнеса – вярвайте ми, те дори не искат да бъдат там – там са поради стечение на обстоятелствата, и можете да се чувствате абсолютни късметлии, че някой човек е решил да отдели цялото си ежедневие и целия си живот за да ви развива бизнеса и да ви следи и изчиства скапаните проблеми, при положение че има работи на които буквално може да си вее х*я през цялото време, но той е ИЗБРАЛ ВАС. Имайте уважение за работника под вас – защото без него вашият бизнес не може да съществува, и може да дойде черния ден, в който да не можете да намерите повече работници да ви движат бизнесите, и тогава ще ви светне истината относно положението. Помнете – Господ забавя, но не забравя.

 Мога да ви дам още милион примери, но мисля че всички можете да се досетите за подобни такива, затова ще си спестя дърдоренето. Но, в общи линии, без значение от формата на икономическия модел в България – положението е едно и също. Тази пумярска система може да се прескочи, ако вие сте този адекватен шеф отгоре, и вие направите перфектната компания , с перфектния поток на работа , като човек минал през най-долните работни етажи. За жалост, повечето работодатели не са били във вашите обувки за да знаят тези неща, или са били толкова отдавна, че вече са се опиянили от власт и пари и са забравили какво е било тяхното положение когато са били на вашето място, или с две думи – когато са били в началото на стълбицата .

 Ще си позволя, преди края, да ви споделя любимата ми „Приказка за стълбата“ на великия Христо Смирненски, която резонира перфектно с написаното до тук. Изводите си правете вие.

– Кой си ти? – попита го Дяволът…

– Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци са мои братя. О, колко е грозна земята и колко са нещастни хората!

Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати юмруци. Той стоеше пред стълбата – висока стълба от бял мрамор с розови жилки. Погледът му бе стрелнат в далечината, дето като мътни вълни на придошла река шумяха сивите тълпи на мизерията. Те се вълнуваха, кипваха мигом, вдигаха гора от сухи черни ръце, гръм от негодувание и яростни викове разлюляваха въздуха и ехото замираше бавно, тържествено като далечни топовни гърмежи. Тълпите растяха, идеха в облаци жълт прах, отделни силуети все по-ясно и по-ясно се изрязваха на общия сив фон. Идеше някакъв старец, приведен ниско доземи, сякаш търсеше изгубената си младост. За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце, и гледаше високата стълба с кротки, сини като метличина очи. Гледаше и се усмихваше. А след тях идеха все одрипели, сиви, сухи фигури и в хор пееха протегната, погребална песен. Някой остро свиреше с уста, друг, пъхнал ръце в джобовете, се смееше високо, дрезгаво, а в очите му гореше безумие.

– Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци ми са братя. О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! О, вие там горе, вие…

Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати в закана юмруци.

– Вие мразите ония горе? – попита дяволът и лукаво се приведе към момъка.

– О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя зарад братята ми, зарад моите братя, които имат лица, жълти като пясък, които стенат по-зловещо от декемврийските виелици! Виж голите им кървави меса, чуй стоновете им! Аз ще отмъстя за тях! Пусни ме!

Дяволът се усмихна:

– Аз съм страж на ония горе и без подкуп няма да ги предам.

– Аз нямам злато, аз нямам нищо с което да те подкупя… Аз съм беден, дрипав юноша… Но аз съм готов да сложа главата си.

Дяволът пак се усмихна:

– О, не, аз не искам толкоз много! Дай ми ти само слуха си!

– Слуха си? С удоволствие… Нека никога нищо не чуя, нека…

– Ти пак ще чуваш! – успокои го Дяволът и му стори път. – Мини!

Момъкът се затече, наведнъж прекрачи три стъпала, но косматата ръка на Дявола го дръпна:

– Стига! Спри да чуеш как стенат там доле твоите братя!

Момъкът спря и се вслуша:

– Странно, защо те започнаха изведнъж да пеят весело и тъй безгрижно да се смеят?… – И той пак се затече.

Дяволът пак го спря:

– За да минеш още три стъпала, аз искам очите ти!

Момъкът отчаяно махна ръка.

– Но тогава аз няма да мога да виждам нито своите братя, нито тия, на които отивам да отмъстя!

Дяволът:

– Ти пак ще виждаш… Аз ще ти дам други, много по-хубави очи!

Момъкът мина още три стъпала и се вгледа надоле. Дяволът му напомни:

– Виж голите им кървави меса.

– Боже мой! Та това е тъй странно; кога успяха да се облекат толкоз хубаво! А вместо кървави рани те са обкичени с чудно алени рози!

През всеки три стъпала Дяволът взимаше своя малък откуп. Но момъкът вървеше, той даваше с готовност всичко, стига да стигне там и да отмъсти на тия тлъсти князе и принцове! Ето едно стъпало, само още едно стъпало, и той ще бъде горе! Той ще отмъсти зарад братята си!

– Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци…

– Млади момко, едно стъпало още! Само още едно стъпало, и ти ще отмъстиш. Но аз винаги за това стъпало вземам двоен откуп: дай ми сърцето и паметта си.

Момъкът махна ръка:

– Сърцето ли? Не! Това е много жестоко!

Дяволът се засмя гърлесто, авторитетно:

– Аз не съм толкова жесток. Аз ще ти дам в замяна златно сърце и нова памет! Ако не приемеш, ти никога няма да минеш туй стъпало, никога няма да отмъстиш за братята си – тия, които имат лица като пясък и стенат по-зловещо от декемврийските виелици.

Юношата погледна зелените иронични очи на Дявола:

– Но аз ще бъда най-нещастният. Ти ми взимаш всичко човешко.
    – Напротив – най-щастливият!… Но? Съгласен ли си: само сърцето и паметта си.

Момъкът се замисли, черна сянка легна на лицето му, по сбръчканото чело се отрониха мътни капки пот, той гневно сви юмруци и процеди през зъби:

– Да бъде! Вземи ги!

…И като лятна буря, гневен и сърдит, разветрил черни коси, той мина последното стъпало. Той беше вече най-горе. И изведнъж в лицето му грейна усмивка, очите му заблестяха с тиха радост и юмруците му се отпуснаха. Той погледна пируващите князе, погледна доле, дето ревеше и проклинаше сивата дрипава тълпа. Погледна, но нито един мускул не трепна по лицето му: то бе светло, весело, доволно. Той виждаше доле празнично облечени тълпи, стоновете бяха вече химни.

– Кой си ти? – дрезгаво и лукаво го попита Дяволът.

– Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!

А сега се замислете върху всичко това, скъпи шефчета, робовладелци и прочие, и се замислете дали вие безусетно не сте се превърнали в момъка от стълбата на Смирненски. Всички вие сте виновни , относно курса по който е поел света в този момент. Спрете с това робовладелско мислене, и спрете да се оправдавате с това че един работник трябва да е свръх мотивиран,и постоянно да се надгражда и да се доказва и да прави повече от това, което му е възложено. Вашият работник е просто това – работник. Той не е робот, не е Супермен, не е Александър Велики. Не, не трябва да прави това. Ако прави това – следователно вие трябва да му заплатите повече за свършения труд, нали така нещата стават в бизнес света? Иначе, ако обърнем летвите и започнем да не си вършим работата, веднага ще се разпискате като петокласнички че ни плащате много пари а ние не си вършим работата , нали? (въпреки че тези пари за вас , обикновено , се равняват на жълти стотинки за нас).Тогава , защо искате допълнителна ненужна работа свършена от работниците си, в замяна на никакво екстра заплащане, през тихите периоди, когато очевидно няма работа за вършене и работника ви може да си събере мислите и да се наслади на живота? Кажете бе, тарикати? Не забравихте ли че човека под вас също е човешко същество, и че много често на всяко човешко същество му е писнало да го третират като куче и като роб? Не разбрахте ли, че не всеки човек се е наспал адекватно като вас тая вечер? Не всеки човек се е нахранил адекватно тая вечер, а се е прибрал и е ял студена вечеря, в тишината на нощта, защото всички други отдавна са заспали и няма кой да го посрещне? Не всеки човек е успял да се нарадва на семейството си, както вие сте му се нарадвали вчера и сте се заредили с енергия и добро настроение. Не разбрахте ли че всеки човек има нервна система, която през определен ден е изтощена и поради това не може да си върши дори първоначално възложената му работа адекватно на моменти – да не говорим когато го тормозите с нещо допълнително, чрез което ще го изнервите все повече и повече, докато нервната му система накрая не потдаде и не напусне бизнеса ви по собствена воля? Точно това ще стане с работника ви, естествено, ако той не е поредния гъзолизец или ако не е някой човек , който няма избор освен да ви търпи и да ви се усмихва в лицето , а да ви псува и да ви вдига средняка зад гърба ви, докато не дойде денят за разплащане и не напусне и той. Защото, мога да ви уверя, огромна част от робите ви правят ТОЧНО това. Минал съм не една и две работни среди по цял свят, за да си изградя следната гледна точка, и тя е нищо повече от самата реалност.

Положения като тези , включително и други положения които могат да не опират до вашия шеф – като караница с някой колега, с който не можете да се търпите повече, могат да доведат до вашето преждевременно напускане , което някой може да отбележи като “провал“. За един може да е провал, за вас обаче това е нищо повече от ПОБЕДА – победа над корумпираната, робовладелска работна система, победа над тиранията, победа над собствения си характер , побега над Стокхолмския Синдром и привикването към робството. Победа над този, които ви използва като изтривалка, в която да си изтрие обувките, подбутнат от собствените си робовладелски комплекси. Победа над страха. Победа, която другите могат да виждат като провал. Аз така виждам ситуацията.

Без значение как вие я виждате – дали като победа, дали като провал , дали частично, наполовина, по малко и от двете  – тези неща могат да бъдат пречка да се задържите максимално на работното място, на което сте се хванали поради една или друга причина. Тези фактори, както и много други, могат да бъдат пречки относно това да се задържите там максимално дълго , което няма да е фатално , естествено, но кратко, просто и ясно може да ви обърка плановете, ако не сте се подготвили предварително. Срещал съм безброй интелигентни, умни, можещи хора из всички работи където съм работил, из цял свят – които хора са отвратени от подтисничеството и ежедневното им тъпкане от робовладелците по-горе.

Ако вие в момента се намирате в подобна ситуация – запомнете следното:

Можете да напуснете по всяко време – хората и работните позиции идват и си заминават. Вие сте направени за нещо по-добро. Ако сте финансово подсигурени за някакъв период от време занапред – напуснете работата си, и се пуснете към нещо по-добро. Ако се разровите дълбоко и искрено в себе си – ще откриете точно колко струвате и ще осъзнаете силата си. Ще осъзнаете пътя по който трябва да тръгнете, и ще тръгнете по него. Ще тръгнете към по-доброто. С правилната ментална нагласа, такова нещо като “Провал“ както съм ви казвал десетки пъти – НЕ СЪЩЕСТВУВА. Заслужавате много повече отколкото една скапана заплата, заради която трябва да търпите комплексарските прищявки на еди кой си. Като не могат да си задържат работниците , получават това, което заслужават. Както казах – самият факт че вие сте избягали от някъде не значи че там е било хубаво – НИКОЙ НЕ БЯГА ОТ ДОБРО. ВСЕКИ БЯГА ОТ ЛОШОТО. Така че , не оставяйте на другите да определят дали това което сте направили е било провал или успех. Може да не сте УСПЕЛИ да се задържите на това работно място до колкото сте искали, но сте успяли във всичките други неща , които изброих по-горе. Което е в пъти по-важно от абсолютно всичко свързано с работата ви. А успеха ви в нея, както и цялостното ви задържане в нея зависи от един милион фактора – от които фактори, вашата способност да се справяте  със самата работа и вашето ниво на знания са сред последните такива.

Без значение от това дали мозъка ви , шефа ви, семейството ви или който и да било друг се пробва да ви убеди в противното. Не се впускайте в guilt-trips само и само защото сте избрали да не сте изтривалката на еди кой си никаквец, да спасите физическото и психическото си здраве, да рискувате, и да гоните истинските си мечти и успеха в живота на всяка цена.

Горе главата, успеха е много повече от това, към което се бяхте опътили първоначално.

И той ви чака, някъде там. За да стигнете до него трябва да се движите, трябва да бягате – и да не поглеждате назад.

Прочетете още…

НАЙ-ИЗВЕСТНИТЕ “ПРОВАЛИ“.

НАЙ-ИЗВЕСТНИТЕ “ПРОВАЛИ“.

СТАТИЯ НОМЕР #263! През по-голямата част от писанията ми съм ви споделял главно за успешни личности , и техните...

60 ЦИТАТА ЗА УСПЕХ В ЖИВОТА

60 ЦИТАТА ЗА УСПЕХ В ЖИВОТА

СТАТИЯ НОМЕР #262. Дами и господа , фитнесът, въпреки че трябва да заема една от най-важните позиции в нашия живот,...

60 ЦИТАТА ЗА УСПЕХ ВЪВ ФИТНЕСА

60 ЦИТАТА ЗА УСПЕХ ВЪВ ФИТНЕСА

СТАТИЯ НОМЕР #261. В тази статия няма да има много мои лични писания – по-скоро ще ви споделя 100 мотивиращи цитата,...

0 коментара

Подайте коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.